Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мандри, изби, кулинарни фестивали – на какво ухае Българският Северозапад

Снимка: severozapazenabg.com

Северозападна България може да е сред най-бедните региони в ЕС, но пък е един от най-добре запазените от природна гледна точка. Освен това е все още незасегнат от масовия туризъм. Две са причините за това. От една страна, тук липсват големите индустриални предприятия, които да замърсяват въздуха и почвата, а от друга – безобразната инфраструктура, която затруднява достъпа на туристите до този богат на природно и културно наследство край. „Но пък в световен мащаб именно тези диви, трудно откриваеми кътчета придобиват все по-голяма туристическа стойност“ – твърди журналистът Мариана Гомилева от сайта „Северозапазена България“. 

С колело до брега на Дунав за дегустация на местния памид

Селският туризъм е най-подходящият начин да усетиш природата и да се насладиш на малките радости в живота – като например вкусната и екологична храна. „Именно това кара туристите да преодоляват трудностите, свързани с лошите пътища и да посещават Северозапада. И всяко пътуване е оцветено с емоции и вкусове“ – казва Мариана Гомилева. Покрай пандемията, интересът към къщите за гости в региона значително се е увеличил. На места се предлагат атракции като събиране на билки, доене на крави, приготвяне на характерни ястия по стари рецепти и т.н.

На какво ухае Българският Северозапад?

„Ухае на омайната смес на розов божур, на игликата по поляните на Врачанския Балкан, ухае на прясно изпечените торлашки баници с дебелите кори, на свежестта на стотиците поточета, особено през пролетта, когато водопадите стават буйни, ухае на чаша рубинена Гъмза – един сорт, който е специфичен само за тази част на страната. Ухае на прясно приготвена риба от Дунав – нещо, което също е предпоставка за селски туризъм. Дори ако щете, на успокояващия тамян на манастирите, а те са в изобилие в този край“ – не скрива емоциите си Мариана.

Мариана Гомилева. В района туристите могат да дегустират вино от огромни бъчви

Вино и сирене като част от туристическата мозайка

Северозападна България е винарски регион. Тук се произвеждат типични местни сортове като Гъмза, Памид и други. Избите организират дегустации на вино и са част от визитната картичка на региона, заедно с множеството кравеферми и мандри. Чистата природа и просторните пасища са идеалната предпоставка за това. Както и инициативността на хората, които отвориха мандрите си за посещение на туристи и предлагат дегустации, развеждат гостите из производствените цехове и пр.

Дегустациите на местни сирена са на почит сред туристите

Така е в района на село Боровица край Белоградчишките скали. „Там  хората са инвестирали в кравеферма, която същевременно е и мандра. Постарали са се да има затворен цикъл на производство“, казва Мариана Гомилева. 

Кравефермата и мандрата край с.  Боровица приема всякакви туристи

Близо до селото пък има чудесна винарна, където се предлагат дегустации. Подобно съчетание на мандра близо до изба, които посрещат туристи откриваме и във врачанското село Типченица. В село Стакевци пък предлагат следното преживяване извън матрицата: „Там има приключенски детски лагер. Малчуганите берат билки, запознават се с живота във фермата, общуват със сърни, зайци, пауни, пуйки... Могат да издоят коза, крава и пр. И така ги изкарваме от дигиталния свят“ –обяснява Мариана.

Чудно място Стакевци

Фестивалният туризъм е другият коз за устойчивото бизнес развитие на региона. Като се започне с прословутия Фестивал на малината в живописния град Берковица и още:

„Прави се и фестивал на Торлашката кухня „Бел муж“ – това е ястие на Северозападна България, изцяло с млечни продукти. В село Баница пък има фестивал на баницата, където се предлагат баници с какви ли не плънки, включителнос агнешки дреболии. Много разпространена е торлашката подправка „бабина душица“. Това е местна планинска чубрица, която дава специфичен дъх на ястието. Тези фестивали допринасят за развитието на селския туризъм. Най-старият и известен е „От Тимок до Искър“ в Белоградчик. Той събира целия фолклор на Северозапада с много участници от съседна Сърбия и е апотеоз на местната култура и кулинарно наследство“ – казва в заключение Мариана Гомилева.

Снимки: Мариана Гомилева и severozapazenabg.com                                             

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Уют под звездите – глемпингът е новата форма на бягство от града

Те се появяват на най-необичайните места –  високо в планината или на морския бряг, под короните на дърветата или направо под звездното небе. Става дума за едно сравнително ново явление в българския туризъм – т.нар. глемпинги. Терминът идва от..

публикувано на 02.07.25 в 13:05

Деца без телефони, родители с лаптопи – нова тенденция през лято 2025

През лятото на 2025 г. се очаква рекорден интерес към детските лагери в България, показват данни на туристическите платформи. Две са водещите тенденции в идните месеци. От една страна нараства търсенето на активните приключенски лагери с фокус върху..

публикувано на 26.06.25 в 09:25

В село Енина вече има музей, посветен на литературния герой Бай Ганьо

Алеко Константинов е първият писател интелектуалец на българската литературна сцена. Той е познат като журналист, публицист, езиковед с голямо влияние в обществения живот от края на XIX век. Още приживе двете най-известни Алекови произведения "До..

публикувано на 21.06.25 в 11:05