В православната традиция десетият ден от февруари е отреден за почит към Св. Харалампий, загинал мъченически по време на гоненията срещу християните през III век. Според църковното предание, неговите рани чудотворно зараствали всяка нощ, независимо от жестоките изтезания, на които бил подложен. Преди да напусне земния живот, той помолил Бога да дари „телесно здраве и душевно спасение на всички човеци“. Ето защо той се счита за един от светците-лечители, наред със св. Козма и Дамян, св. Панталеймон, св. Трифон и други. Частица от неговите чудотворни мощи се пази в църквата „Св. Седмочисленици” в София.
В българската традиционна култура светецът е наричан също Хараламби или Аралан бей и се приема за господар на чумата и други страшни болести. Тази представа е проникнала и в иконографията – често Св. Харалампий се изобразява, стъпил върху чумата (приела образа на дявола) или как бие и мъчи злото създание. Също на 10 февруари е народният празник в негова чест. Жените месели обредни хлябове, които мажели с мед, за да омилостивят страшните болести.
На сутрешната служба в храмовете и до днес носят новия мед за освещаване, а в много градове и села пчеларите честват своя патронен празник – местните пчеларски дружества организират изложби с дегустация на мед, провеждат лекции и т.н.
„Пчелице, медна-илядна, по гори ходиш мед носиш, по поля ходиш – мед носиш… Оставяш го и пак литваш…“ - Пеят жените от акапелната фолклорна група на някогашното село Дървеница, днес квартал на София. Това е една от малкото народни песни, посветени на неуморния труд на пчелата, която от древността дарява хората с „течното злато“, както наричат меда – едно от най-мощните природни средства при лечение на редица болести.
„Здраве, живот и хубаво време никога не омръзват“, казва народът ни. От публикацията със същото заглавие в сайта на Радио България можете да научите повече за празника, песните и легендите, свързани с него.
Съставил: Албена БезовскаНа 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..