На 11 и 12 февруари, на сцената на Софийската опера и балет, Маша Илиева отбелязва 40 години творческа дейност. Избрала е да го направи със своята постановка на „Спящата красавица“ от Чайковски.
За почитателите на балетното изкуство Маша Илиева е примабалерината, която са аплодирали като Одета/Одиля в „Лебедово езеро“ на Чайковски, Жизел в едноименното произведение на Адолф Адам и още много други централни персонажи, а също – като хореограф на редица постановки от афиша на Софийската опера и балет. През последните години Маша е преподавател в Националната музикална академия /НМА/. А от четвърт век – ръководител на Балетна школа „Маша Илиева“, предназначена предимно за любители. Благодарение на нея стотици деца, студенти, хора на различна възраст и с различна професия, са се докоснали до магията на това изкуство. Да не забравяме и техните семейства, които неизменно са в публиката на спектаклите, които възпитаниците ѝ представят няколко пъти годишно. Създава школата по покана на столичния Дом на културата „Средец“, където и до днес се провеждат някои от заниманията.
„Беше наистина голямо предизвикателство – спомня си Маша Илиева. – Записваха се деца, ученици, но и много хора над 18-годишна възраст – студенти, лекари, адвокати… Те искаха да знаят всичко за балета и „попиваха“ цялата настройка, която човек трябва да придобие, занимавайки се с балет. Преди всичко това е дисциплината – как трябва да си облечен, как да е сресана косата ти, да не закъсняваш никога и, дори да не се чувстваш добре, да можеш преодоляваш всякакви трудности. Това важи и за любители, и за професионалисти, иначе нищо не се получава.“
Самата Маша Илиева от ранна възраст се учи и на лична дисциплина, и на професионално отношението към изкуството. Майка ѝ е рускиня, родена в Ленинград, където от дете посещава постановките на Мариинския театър. В началото записва дъщеря си на тренировки по художествена гимнастика, а по-късно – на уроци по пиано и балет. На 10 г. Маша е приета в Националното училище за танцово изкуство, а на 11 е избрана да продължи в Академия „Ваганова“, в родния град на майка си. Преди да навърши 18 тя вече е част от трупата на Софийската опера и балет, примабалерина е от 1990 г. Известно време Маша Илиева води клас в Националното училище за танцово изкуство /НУТИ/, а днес е съсредоточила усилията си върху работата със студентите от Вокалния факултет на НМА в областта на музикално-сценичните изкуства.
„Преподавам две различни специалности – пояснява тя. – Едната е „Балетна педагогика“, в която се обучават бъдещите преподаватели по балет. Другата специалност е предназначена за студентите по оперно пеене, те изучават танци, необходими за техните бъдещи сценични изяви. Така се роди и моята книга „Исторически танци“. Работата със студентите е много интересна. Най-хубавото е, че когато завършат, продължават да ме търсят, помагам им, ако е необходимо. Така човек никога не скучае.“
Известно е, че думата „балетмайстор“ от една страна означава педагог, който работи с балетистите при подготовката на представленията. От друга – това е човекът, който изгражда самите постановки. Работата на Маша в Софийската опера е и в двете направления.
„Аз правя постановки, в повечето случаи за деца. Например „Спящата красавица“ от Чайковски, в която участват над 100 изпълнители. А ежедневната ми работа е с танцьорите от Националния балет. Трудът на т.нар. репетитор рядко се споменава, рядко се говори и за това колко трудно се „събира“ един спектакъл, а балетният педагог изработва хореографията с всеки един от артистите.“
Заниманието с балет не е само начин да постигнеш красиви походка и тяло, то има много по-дълбок смисъл, убедена е Маша Илиева.
„Неслучайно аристократите са държали децата им да свирят на пиано, както и от ранна възраст да изучават танци. Защото това облагородява. Музиката докосва човешката душевност, а танцът дава хармония между тялото и душата. Изкуството, с което си се срещнал в ранна възраст, ти носиш цял живот.“
Снимки: operasofia.bg, Балетна школа „Маша Илиева“
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..