Взривоопасна или пропагандна е ситуацията в Украйна

Много държави, включително и България, призоваха своите граждани да се изтеглят от Украйна. Цената на петролните продукти и на пшеницата вече тръгна по линията на трудно предвидима политическата ескалация, породена от страховете от евентуална руска инвазия в Украйна. И над континента ни все по-осезаемо започна да кръжи призракът на войната.

„Очевидно опасността в Украйна се увеличава. Понякога е много тънка разликата между пропагандата и действително тежките решения, много лесно може да пламне искрата – посочи пред БНР Ивайло Калфин, директор на Европейската агенция за подобряване на условията на живот и труд, бивш вицепремиер, външен и социален министър, както и бивш евродепутат. – От практическа гледна точка никой не очаква пълномащабна война, която ще обхване цялата територия на Украйна, поне на този етап.“

Според Калфин в момента сме свидетели „на изграждане на позиции, а цитирането на конкретна дата /16 февруари/, на която военното решение на ситуацията може да избухне нагнетява напрежението и увеличава готовността и на едната, и на другата страна да се стигне до конфликти“.

Този конфликт не е нов, но сега влиза в доста гореща фаза, въпросът е докъде ще стигне, припомня Калфин:

„Конфликтът се състои в това, че Русия от десетилетия реагира изключително нервно на разширяването на НАТО до границите ѝ. Много хора припомнят 2008 г., когато НАТО даде заявка, че Украйна и Грузия могат да бъдат приети - какво се случи с войната в Грузия или в Източна Украйна и т.н. Русия има проблем, когато става въпрос за разширяването на НАТО до границите ѝ. А сега тя се чувства силна и икономически, със значителните приходи от доставки на петрол и на газ - може би за последните десетилетия руската икономика и руската позиция, геополитически, е може би най-силна досега. Доколкото Газпром силно намали доставките на газ за Европа, това също е част от това напрежение – Русия да покаже на Европа колко е важна. Европейският пазар обаче е много по-важен за Русия, отколкото за Европа руските доставки. Общо взето посланието, което Русия изпраща е „не разширявайте НАТО до нашите граници“, а посланието на САЩ и партньорите е – „ако си позволите нещо в Източна Украйна, тогава със сигурност НАТО ще дойде до границите ви, заедно със всичките си въоръжения“. В този диалог в момента се използват различни прийоми, за да се даде все по-ясно послание до другата страна. Дали някой се надява в един момент да се намали напрежението, а това трябва да тръгне от Русия, ще видим в следващите дни.“Дипломатът е категоричен, че ЕС се е включил много активно чрез НАТО в диалога с Русия.

Напрежението около Украйна, както може да се очаква, предизвиква разнопосочни реакции в Европа, като на преден план е тревогата – анализира от Брюксел кореспондентът на БНР Ангелина Пискова. И цитира Ги Верховстадт, член на изпълнителния съвет на съвместното председателство на Конференцията за бъдещето на Европа, чиито четвърти панел, посветен на ролята на Съюза на световната сцена, приключи в Маастрихт: „Това, което е заложено на карта, е нещо много важно - мир или война на европейския континент. Повече от 7 десетилетия не сме имали война на европейска земя. И мисля, че трябва да направим всичко възможно, за да я избегнем. Всяко усилие в тази насока е полезно и необходимо.“

Българските участници са разделени в очакванията си, но са на едно мнение, че ЕС определено в случая не е ефективен.

„Силно се надявам да няма война, защото не зная, кой ще има ползи от това. Преди дни гледах интервю с украинци и ми направи впечатление, че те не усещат този проблем, който се афишира в публичното пространство в останалите държави – отбелязва Десислава Симеонова, която работи във фирма за клинични проучвания. – Напрежението, което се нагнетява от медиите в европейските държави, самите украинци не го усещат. Сега, тъй като кризата покрай Covid леко поотшумя, Украйна е следващата страхотна тема. Но определено не смятам, че ЕС е ефективен в тази ситуация. Лошото е, че Америка прекалено много се бърка във всичко.“

По-силни са опасенията на строителния техник Галя Захариева:

„Страх ме е, че може би ще има война. Въпросът трябва да се реши по мирен начин! Ако стане война, това ще е братоубийствена война. Те са прекалено близки, половината от единия народ живее в другата държава и обратно. Както сме си ние тук, на Балканите.“

Финансистът Красимир Златинов вижда проблема най-вече в разделението на Европа и „зависимости, които не могат да се пренебрегват“.

„Европа е изключително зависима от Русия. Германия зависи на 100% от доставките на газ от Русия - има 70 млн. жители, които се отопляват на газ и в случай, че кранчето бъде спряно, настава бунт в държавата. Докато страна като Франция се е диверсифицирала, има ядрени мощности и получава газ от другаде. Поради тази причина виждаме меката позиция на Германия. Реално аз не вярвам, че би имало военен конфликт, тъй като всички знаем фактите от последната война в Европа и мисля, че никой не би искал това да се повтаря.“

Кризата около Украйна има непосредствено значение за националната сигурност на България, посочи преди дни, в интервю за „Радио България“ министърът на външните работи Теодора Генчовска. По думите ѝ, „България подкрепя независимостта, суверенитета и териториална цялост на Украйна, в рамките на международно признатите ѝ граници, включително – в териториалните води“. Ето защо, укрепването на Източния фланг на НАТО е приоритет, каза Генчовска. Българската позиция за напрежението около Украйна, чуйте ТУК.

Съставил: Елена Каркаланова /по интервюта на Лора Търколева, БНР-„Хоризонт“ и Ангелина Пискова, кор. на БНР в Брюксел/

Снимки: ЕПА/БГНЕС