В Украйна е въведено военно положение. Младите получават покана да отидат във военните подразделения, доброволци се обединяват и застават като охрана на различни обекти. Иначе хората са разочаровани, защото не им се вярваше, че може да има война между руснаци и украинци. Така описва ситуацията в Украйна в момента Дмитрий Терзи, председател на Всеукраинския център на българската култура в Одеса:

По различен начин се усеща ситуацията в украинските села. В болградското село Криничное, наричано от местните жители също Чушмелий, живеят около 4 000 българи. Една от тях е Мария Желязкова – член на българския танцов ансамбъл „Чушмелий“. „Ако не слушаме новините, ще помислим, че война изобщо няма. Не се чуват никакви обстрели“, казва Мария, но допълва:

„Много сме обезпокоени, защото децата и племенниците ни са разхвърляни из различни градове. Гледам телевизия за по-достоверна информация. Много сме напрегнати, разбира се. Затова цял ден съм в двора и не влизам вкъщи, за да не ми е мъчно на душата.“

В интервюто си за „Радио България“ Дмитрий Терзи разказва, че българите в Украйна, както и целият украински народ, искат да има мир и разбирателство. „Но има хора, които са заинтересовани да има сблъсък между Украйна и Русия. Има хора, които искат да има мирно разрешаване на въпроса. А има и хора, които са безразлични, макар и да са малка част“, посочва събеседникът ни.

Предложението на българската страна за евакуация на етнически българи от Украйна той коментира така:

„Това е наивност голяма, защото аз разбирам, че могат да бъдат евакуирани тези българи, които са граждани на България и които се намират тук в момента. Но не става дума за наши българи – украинци, които имат български паспорти. Това не може да стане така, защото това е намеса във вътрешните работи на Украйна. Ние сме напуснали България преди 150 години. И никога не е имало закон, за да се работи в това отношение - как България – държавата, прародината, да реши какви права трябва да имаме. Човек да получи българско гражданство, чака между 2 и 4 години. Ако става въпрос за евакуация на всички българи по произход, това не може да стане, защото ние сме над 300 хиляди и разпокъсани в различни места. Има много съвместни бракове – българо-украински, -молдовски, -гагаузки, - руски… Много от нашите хора също така се мобилизират. Не е лесно.“

Относно развитието на конфликта в Украйна, Терзи посочва:

„Сложно е да се каже. Но ние като българи, които стоим и виждаме украинците от една страна и руснаците от другата страна, на нас не ни харесва това тяхно сблъскване. Но по принцип, хората в Европа, и в Щатите, искат едно – по дипломатически път да се реши въпросът, а не с военни средства. Войната – това е винаги трагедия, а след нея ще трябват не 10, а може би 30-40 години, за да се излекуват психическите рани“.