За мнозина името на големия български художник Иван Пенков (1897-1957) е свързано преди всичко със стъклописите в представителните сгради на Съдебните палати в София и Русе, в аулата на Софийския университет или в сградата на Българската народна банка /БНБ/. Учил живопис в Мюнхен, той е автор и на множество емблематични за българската сценография декори.
Иван Пенков е от оня кръг творци, които остават знакови в българския ХХ век с движението „Родно изкуство”, изразяващо стремежа на творците да изобразяват българския бит и родната земя.Специална експозиция в галерия „Средец“ на Министерството на културата, озаглавена „Архив Гипсън V: Светлописците Пенкови“, разказва за фамилията на известния художник.
Неизвестно дали заради алюзията със стъклописите, създателят на изложбата Иво Хаджимишев я нарекъл „светлописците Пенкови“. Но „светлопис“ е буквален превод на думата фотография и това съвсем не е случайно. Публиката може да види фотографиите направени от бащата на проф. Иван Пенков през XIX век. Георги Пенков е имал фотографско ателие в Казанлък и тази любов към фотографията е наследена по-късно и от сина му.
Повечето снимки на Иван Пенков представени в изложбата са правени по време на Втората световна война край София.
„В Панчарево, където живеят в един мирен двор, зад стените на който бушува световната война – уточнява Иво Хаджимишев. – Там се събират водещи български интелектуалци - проф. Александър Балабанов, Никола Михов, Храбър Попов – един голям архитект. Виждаме и японския пълномощен министър, който е бил евакуиран там, а синовете на този човек и на Иван Пенков са били съученици в Дойче Шуле и семействата се сприятеляват до степен, че този човек е бил приет на мегдана, да пият вино с панчаревците.”
Иван Пенков е бил народен човек, разказва Иво Хаджимишев. Местните селяни са имали доверие в него. Затова сред най-ценните фотографии са тези на достолепните панчаревци, на българите от онова време, които са го допускали до себе си. Той е говорел на техния език и така са се родили тези изображения, които може да се видят в изложбата до 16 март 2022 г..
Снимки: Георги Пенков, Иван Пенков
През настоящата 2024 г. се навършват 200 години от появата на т.нар. "Буквар с различни поучения". Това е оригиналното заглавие на книгата, по-известна като "Рибния буквар", чийто автор е видният възрожденец д-р Петър Берон. Става дума за..
Фестивалът на българското кино, който се провежда от 10 до 13 септември в Париж ще има своето продължение в София. Френският културен институт в българската столица ще представи на франкофонската аудитория у нас филми от фестивалната селекция през..
Имало едно време един необикновен квартал. От него започвал строежът на Стара София, защото се намирал между Двореца и гарата – основният път, който свързвал живота в града. В това пространство хората не просто задоволявали своята човешка потребност..
На XIX-ата Среща на върха на Франкофонията в Париж – пред представители на около 80 държави, беше изтъкнат като много добър пример българският модел на..