Червено-белите нишки, които наричаме „мартеници“ от незапомнени времена са неизменна част от живота на българите. С отварянето на границите през последните три десетилетия разбрахме, че някои традиции, които винаги сме смятали само за български, се оказват общи с други съседни държави. Мартеницата е една от тях и беше вписана в списъка на Нематериалното наследство на ЮНЕСКО като съвместна номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония.
Деца от българското училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим участваха в международната изложба „Мартеницата – Легенда за пролетта“. Събитието се организира за пета година в италианската столица от Института за румънски език в Букурещ, Румънската академия в Рим и посолството на страната в Италия, които са отправили покани към Българския културен Институт, Посолствата на Молдова и на Сърбия.
„Българското неделно училище участва с 3 инсталации с мартеници и един плакат, подарен от кураторите на изложбата „България през стъклото на времето“ Милена Кънева и Ирина Дилкова и от Фондация „Ценности“. Две от инсталациите представляват „Стълбите на живота“, вдъхновени от текстилната скулптора на Маруся и Таня Калимерови „Стълба към небето“.
Животът, като една безкрайна стълба, по която всеки се изкачва или слиза, а закачените мартеници са онзи елемент на надеждата за здраве, дълголетие, плодородие и изобилие, които винаги са съпътствали и продължават да следват българина. В изложбата нашите деца представиха и напъпило прасковено дръвче, окичено с най-различни мартеници, изработени от сръчните им ръчички“ – информира ни създателката на училището Венета Ненкова.
Редактор: Елена Каркаланова
Снимките са предоставени от Венета Ненкова от Рим
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..
На централно място в Музея на индустрията в Чикаго е поставено коледно дърво с българска украса. За пета поредна година сънародници от Ветровития град изработиха пищната украса на българската елха с над 30 хиляди цветни лампички и стотици орнаменти...
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..