Днес започват най-дългите пости в годината, които имат за цел да подготвят вярващите за Възкресение Христово - най-големия празник за православните християни, който тази година ще честваме на 24 април.
Постите отварят пътя към Бога чрез покаяние, затова и Великият пост е време, в което трябва не само да се въздържаме от определен род храни, а и да се пазим от грехове, които ни опетняват и отдалечават от Бога.
Трябва да се знае, че когато се спазва строг пост не е позволена консумацията на абсолютно никакви храни от животински произход. Затова менюто на постещите включва основно хляб, плодове, зеленчуци, бобови храни, ядки, ориз, всякакви зърнени храни, нахут и др.. В първата и последната седмица на този период е установено да се пости по-строго и тогава се употребява храна без олио. Има обаче и някои изключения, например в събота и неделя са разрешени растителни мазнини и вино, но в ограничени количества. В определени дни се позволява риба – това са 25 март- Благовещение и 17 април – Цветница. Важно е да се каже, че от пости са освободени бременните жени, хората със здравословни проблеми, както и малките деца. И най-важното - човек може да пости според здравословното си състояние и особеностите на организма си, но по-съществен е духовният пост. Важно е какво излиза от устата, да следим за думите си да не нараняват и да се въздържаме от лоши мисли и чувства, да бъдем смирени и да се вгледаме в собствените си грешки, преди да съдим другите.
Света Четиридесетница, така Църквата най-важния период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно Христовото Възкресение. И това не е случайно - Христос започва своята мисия към човечеството с 40-дневен пост, въпреки че няма нужда да пости, защото е безгрешен. Прави поста, за да ни покаже какво значение имат и въздържането, и лишаването от храна. Чрез пост и смирение отново придобиваме право да ядем от Божествената храна - евхаристията или Светото причастие за християните – тялото и кръвта Христови.
„Първата седмица ние православните християни спазваме строг пост. В събота и неделя се събираме, за да се причастим заедно – обяснява отец Божидар от столичния храм "Въздвижение на Светия Кръст Господен". – През седмицата, за да можем да се причастяваме с Бог, църквата е отредила да се отслужва и една рядка литургия, наречена Литургия на преждеосветените дарове, така че във всяка сряда и петък ще имаме възможност също да се причастим. Накрая стигаме до последната седмица, когато започва Страстната седмица“.
Още за смисъла на поста прочетете в публикацията Великият пост – време за духовно просветление и изцеление от колекцията на Радио България.
Съставил: Елена Каркаланова
В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Ясно