„Това, което се случва в момента в Украйна, е пълен кошмар, плод на някакъв нездрав разум“ – започва разговорът ни с Боряна Венциславова, артист, който силно ангажира творчеството си с човешкото съществуване във всеки възможен аспект. Началото на войната я заварва в родината ни, докато подготвя откриването на най-новата си изложба в Националната художествена галерия „Квадрат 500“ „Ние сме/ бяхме природа“. Проект, който засяга темата за войнственото отношение на нас, хората, към природата и призовава за промяна в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Артистичен разказ за войната преди войната.
Проектът се случва паралелно на две места в София – голямата експозиция в НХГ и предпремиерната изложба „Ако ти пожелаеш“ в „УниКредит“ Студио.
„Новият елемент, който направих специално за тази част от проекта беше една серия от картички, които са базирани на плакат от 1969 година на Джон Ленън и Йоко Оно с лозунг „Войната свърши. Ако ти пожелаеш“. Преди месец не предполагах, че думата война, с която боравя ще бъде отново актуална и то толкова близко до нашите домове“ – казва Боряна. В конкретната експозиция тя се занимава с климатичната криза и въпросите свързани с нея и замества думата война с израза екоцид, означаващ масовите екощети вследствие замърсяването на водата и въздуха, на обезлесяването и пр..
Цялостният проект „Ние сме/бяхме природа“ Боряна Венциславова разработва повече от десет години. Представя го за първи път през 2021 г. в „КунстФорум“ във Виена, където авторката живее вече 25 години. Сега в „Квадрат- 500“ в София могат да бъдат видяни серия фотографии, 27-минутен филм и една инсталация от природни обекти и изкуствена неонова светлина, които се смесват в пространството на галерията. Чрез всички тези различни артистични техники Боряна изразява категоричната си позиция, че е дошло времето да преосмислим и променим страшно много неща. Особено след Ковид-пандемията, която ясно ни показа, че не е наша ролята на „господар“ в сценария на живота.
Идентичност, мобилност, пресичане на социално-географски и културни граници, социални взаимоотношения, изследване на взаимодействията между индивидуални и колективни истории – всичко това стои в центъра на творческите търсения на Боряна. Сама тя застава в центъра на тази житейска еклектика след като едва 19 годишна се озовава във Виена, където завършва Университета по приложни изкуства. И остава там.
Пристигайки в Австрия от интересните, по думите й, времена на хаос в София през 90-те години на миналия век, българката останала много впечатлена от гражданската активност на хората там, куража им да участват в политиката и да се опитват да променят средата около себе си. Това продължава и днес:
„Общо взето няма седмица без протести на улицата, независимо кой в момента е на власт. Австрийците не са апатични към това, което се случва и тези, които им диктуват нещата отгоре, и се смята за абсолютна отговорност на всеки един индивид да вземе позиция, да изкаже своето мнение и ако може да предприеме някакви действия Цялостният да го направи. В последните години в България започнаха да се променят нещата и хората да заявяват недоволството си, но още сме далеч от това да правим паралел със ситуацията в Австрия. Българинът е песимист по природа, липсва ни вярата, че може да променим нещо, че нещата зависят от нас. Може би това е и исторически и политически обосновано. Ето, украинците в момента са невероятен пример и заслужават голямо уважение за начина, по който реагират на случващото се. Аз имам много колеги украинци, които са имали възможност да напуснат държавата, или все още имат такава, но са избрали да останат там. Смятам, че тази мотивация и сила за съпротива заслужава абсолютен респект и това е нещо, което на нас, българите, сякаш ни липсва“ – казва Боряна.
Пандемията от Covid-19 също остава своя отпечатък върху нея като човек и артист. От непрестанни работни пътувания по цял свят изведнъж се оказала блокирана във Виена.
„Тук имаше много строги мерки, беше доста страховито на моменти и бяхме поставени един вид под ключ в апартаментите си и нямаше възможност да се откъснеш от града. Аз имам дете, което ходи на училище и цялата тази ситуация на обучение от вкъщи и едновременно с това опита да продължа да работя интензивно се оказа доста неочаквана и трудна на моменти. Но трябва да призная, че в началото за първи път усетих едно чувство на безтегловност и демотивация. От друга страна аз смятам, че нищо не се случва случайно. Това е нещо, което систематизирам във филма от изложбата Цялостният тази пандемията е някакъв отговор на природата към нас и мисля, че е много важно този момент да се използва за промени. Крайно време е да осъзнаем, че нашите действие предизвикват съответните реакции и трябва да носим отговорност за тях“- обяснява Боряна. И единственото нещото, което пожелава на себе си и другите днес е мир и здраве!
*Изложбата „Ние сме/ бяхме природа“ (We/re nature) в Националната художествена галерия „Квадрат 500“ продължава до 17 април 2022 година. Съпътстващата експозиция „Ако ти пожелаеш“ може да бъде видяна до 15 март 2022 година.
Снимки: Ирина Недева, nationalgallery.bg
На 25 април е роден Ицхак Финци, част от т.нар. "златно поколение" български актьори. За своя 91-годишен земен път Ицко Финци, чертае трайна диря в българския театрален, филмов и културен живот. Роден е в София, но родът му произхожда от..
Всяко дете мечтае да има цялото време на света, в което да играе и да се радва на купища от сладки изкушения. Едно от най-любимите, разбира се, е Негово величество Шоколадът. Първи сведения за появата му се откриват още 2000 години преди Новата ера,..
Елена Арнаудова пристига в Словакия през 2004 г., когато след конкурс е избрана да оглави Българския културен институт в Братислава . В продължение на девет години тя се грижи за това българската култура да бъде представена по възможно най-добрия..