Броят на бягащите от войната в Украйна, решили да останат на българска територия отдавна надхвърли 30 хиляди и продължава да расте, а с него и житейските истории, които са пример за силата на духа, хуманизма и милосърдието в най-страшните мигове. Сега ще се опитаме да погледнем трагедията не през очите на репортери, анализатори и политици, а през тези на … домашните любимци. Хиляди кадри, разкриващи трагичните последици от руската инвазия в Украйна, се фокусират върху лицата на хората, принудени да търсят спасение извън родината си и върху жестовете на закрила и обич към техните четириноги приятели, които те вземат със себе си, заедно с най-необходимото.

„Руснаците и украинците са изключително привързани към домашните си любимци. Почти всяко семейство има котка или куче, които приема за  член на семейството, а в случай на опасност, го спасява заедно с децата и най-близките си“ – казва треньорът и поведенчески специалист за кучета Ина Хаджиева пред Радио България.

Осигуряването на временен или дълготраен подслон, не е край  на пътуването и безпокойствата, дори за онези собственици на домашни любимци, които планират да останат по-дълго време в България. Освен за собствената си регистрация като бежанци или търсещи убежище, те трябва да се погрижат и за тази на четириногите си спътници.

„Нашата държава е въвела облекчена процедура за преминаване през границата на животни, придружаващи пътници от Украйна. Те обаче трябва да подадат уведомление до Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), след което имат срок от 72 часа за пълен ветеринарно-медицински преглед на животното. След поставяне на ваксина против бяс, любимецът трябва да е в изолация 21 дни“ – обясни пред БНР д-р Маргарита Чанкова, директор направление „Грижа за бездомните животни“ към фондация „Четири лапи“. Тя допълни, че клиниката на фондацията, която се намира в Банкя, е отворена и в готовност да окаже безвъзмездна медицинска помощ на домашните животни, пристигнали у нас от Украйна.

В клиниката животните ще бъдат прегледани, ваксинирани срещу бяс – задължително условие, за да пътуват в рамките на ЕС, обезпаразитени и ще им бъде издаден ветеринарно-медицински паспорт.

Макар необходимо, подобно еднократно посещение при ветеринар може да не е достатъчно, за да установят последиците върху здравето на животното от преживения стрес.

„Кучетата нямат представата за опасност, която притежаваме ние хората. Възрастните се страхуваме от нещо конкретно. То поражда колебание в способността ни да се справим и въпроси дали ще оцелеем, къде ще отидем, ще има ли какво да ядем. Не е така при децата и животните обаче – обяснява Ина Хаджиева. – Затова е важно да умеем да подготвяме както децата, така и кучетата за ситуации на стрес, за да могат да ги разпознават и да се справят с тях. За кучетата, тази подготовка означава дали те са способни да се възприемат спокойно различни резки шумове – фойерверки, сирени, движение или суматоха от много хора, как животното се държи, докато е на повод до стопанина си. Най-важно за кучето в подобни ситуации е да има здрава емоционална връзка между него и стопанина му“ – споделя специалистът.

Кучето е изключително социално животно и грижата за него изисква не само осигуряване на нуждите му от вода, храна и разходка, но и грижа за поведенческото и психическото му здраве, затова обучението на четириногите не бива да се ограничава само до приучаването им да изпълняват команди – категорична е Ива. Самата тя е завършила специална академия във Великобритания, която обучава треньори на кучета, в желанието си да помогне на собствения си домашен любимец да преодолее стреса от живота си на улицата.

Снимки: ЕПА/БГНЕС