Войната между Русия и Украйна и последствията ѝ за България и Европа беше основният акцент на Годишната среща на бизнеса с правителството. 12-тото издание на форума, организиран от в. „Капитал“, се проведе в безпрецедентната обстановка на военни действия на няколкостотин километра от България, в които са ангажирани не просто две съседни държави, а Европейският съюз, НАТО и цялата международна общественост.
Този конфликт вероятно ще промени не просто част от света, а целия свят, част от който е България, посочи политологът Иван Кръстев:
„Живеем в един различен свят. От една страна е пандемията, носеща усещането за катастрофичност заради невъзможността да се върнеш там, където си бил. От друга страна се появява войната. Има цяло поколение, което живее в напълно различен свят от този, в който се намираме и никога не е чувало за ядрени оръжия.“
Напълно погрешно е и усещането, превърнало се в увереност за европейските държави, че ако имаш развити търговски отношения с една страна, войната помежду ви става невъзможна, смята Кръстев.
„Изведнъж се оказва, че в момент на конфликт взаимозависимостта се превръща в уязвимост – заяви още политологът и се постара да обясни още една развенчана от конфликта истина, а именно доколко възможен в подобна ситуация е неутралитетът. – Идеята, че можеш да излезеш от историята и да бъдеш някакъв страничен неин наблюдател, ми се вижда илюзия, която може да си поддържаме, но тя е неприложима в настоящия свят.“
Именно заради това, едно от водещите послания на правителството в България беше нуждата от ясна позиция спрямо Русия и разграничаването на привързаността към тази страна на част от обществото и партиите с режима на Путин – обясни премиерът Кирил Петков.
Какви ще са икономическите последици за България от войната?
„Случващото се в Украйна няма да спре след 2-3 месеца, а със сигурност ще продължи няколко години – убеден е финансовият министър Асен Василев. – Сценариите, по които работим, включват разширяване на конфликта към Молдова, възможни нарушения в корабоплаването и доставките по воден път. Подготвени сме и за недостиг или почти никаква реколта на жито в Източна Европа. В България вече решихме този проблем като изкупихме на голяма част на зърното, което е на територията на страната“ – обясни министърът.
Той даде пример какво би се случило ако се стигне до недостиг на зърно в Северна Африка, която е един от най-големите вносители на зърнени култури в света.
„Ако цените на хляба там се повишат, това може да доведе до нестабилност на правителствата, потенциални бежански вълни. Всички тези сценарии трябва да се вземат предвид, да се предвидят техните икономически последици и да се предприемат действия не само за справяне с последиците, а да се осигури възможност бизнесите да работят спокойно.“
Доставките на природен газ и опасността от енергийната криза е другата важна тема на дневен ред. Премиерът и министърът на финансите потвърдиха, че се работи в посока диверсификация и обезпечаване на доставките на нефт и газ. Дългосрочният договор на страната с „Газпром“ изтича в края на настоящата година. Подписването на нов такъв в контекста на войната, а и на произтеклите от нея нови планове на ЕС, изглежда малко вероятно.
„За нас има добра новина – намираме се географски на място, където има алтернативни трасета, имаме инфраструктура с други държави, която може да се използва за втечнен газ (през Турция и Гърция) – посочи министърът на енергетиката Александър Николов. – Проблемът е, че има специфики на доставката и е трудно да се вземе решение още сега, как може да се реализират в по-голям мащаб.“
Заработването на газовата връзка с Гърция, по която до страната ни ще достига газ от Азербайджан, пък ще позволи покриването на 30% от нуждите на България. „Надявам се, че до края на юни този проект ще бъде завършен“ – заяви по време на форума Кирил Петков и увери, че той е приоритет за страната ни, а реализацията му следи лично, заедно с гръцкия си колега Кириакос Мицотакис.
Снимки: БГНЕС
Шуменското село Коньовец отбелязва 160 години от основаването на най-стария конезавод в България. Честванията в стопанството започват на 1 ноември, където представители на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие" ще..
В петък, 1 ноември, сутринта на места в котловините и низините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще са от 5° до 10°, в София – 6°. През деня ще е слънчево с разкъсана облачност. Максималните температури ще достигат 17° – 22°, в..
Хора с ментални затруднения ще споделят своята уникална гледна точка към архитектурното наследство на София във фотографската изложба "Архитектурни истории от Стара София". Откриването е на 1 ноември в Културното пространство на Централни хали в..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Лудогорието умерен вятър от запад-северозапад...
Новата работна седмица започваме разнообразно и с надежда за по-успешна, развита и светла „България днес“. Ще поговорим..