Институтът по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН отбеляза тържествено своята 75-а годишнина. Забележителната история на тази важна за страната ни институция започва след края на Втората световна война, през 1947 г., когато в отговор на тогавашната нужда в обществото за борба с инфекциозните болести, започват целенасочени изследвания в тази област. Първите теми, които разработват микробиолозите са в полето на медицинската и ветеринарната бактериология и вирусологията. Скоро след това започват и първи проучвания на микробната среда в традиционните за българина храни като киселото мляко и бялото саламурено сирене и най-вече тяхната полза за здравето на човека.

Днес микробиолозите от Института работят върху създаване на препарати, свързани със забавяне на стареенето на клетките, за лечение на псориазис и подпомагащи човешкия имунитет формули.

По повод годишнината директорът на Института проф. д-р Пенка Петрова отбеляза, че в областта на екологията, постиженията са свързани най-вече с откритите нови щамове бактерии и дрожди, които могат да разграждат токсични вещества във водите и на микроорганизми, способни да разграждат целулозни отпадъци по време на дълги космически мисии.

Проф. Петрова припомни, в интервю за БТА, че при тях вече е разработен прототипът на българската ваксина срещу Covid-19. Проектът е финансиран от Института „Пастьор“ в Париж и е отчетен с отлична оценка за работата на нашите учени.

В тържествената конференция, посветена на годишнината на Института по микробиология се включиха редица млади учени с най-новите си разработки, насочени към подобряване качеството на живот.

• Български учени изследват свойствата на каменния лотос в лечението на Covid-19

Сред младите надежди в науката е Кристиана Амирова, докторант в лаборатория по метаболомика към Департамент по биотехнологии в БАН. 

Скоро й предстои защита на дисертация, посветена на нови изследвания върху две природни молекули, извлечени от рядко, но много ценно растение в България:

„Това растение е Орфеевото цвете, като идеята е да повлияем на над 1000 гена в човешкия организъм, а те от своя страна отговарят за антиоксидантната защита на организма и регулират много неща по време на възпаление. На практика целим чрез тези природни молекули да повлияем на човешкото здраве и да го подпомогнем. Дълги години химията е част от живота на хората, но ние искаме да сме по-природосъобразни, вече много хора се обръщат към природните ресурси и това е нашата етнофармакологична насоченост. Така ние стъпваме на откритията на нашите предци и с помощта на модерните методи в момента доказваме тяхната ефективност. Сега виждаме какъв е механизмът на действие на тези лекарствени растения.“

Но тъй като Орфеевото цвете е в „Червената книга“ на България и брането му е забранено със закон, учените микробиолози са намерили начин да го култивират в лабораторни условия. „Това е работата на учения – да допринася и помага за човешкото здраве. Вярваме, че чрез добавки и други субстанции това растение ще помогне човек да се чувства по-здрав, за намаляване на затлъстяването и за подобряване на общия тонус“ – казва Кристиана Амирова:

„В България има много възможности, благодарение на европейското финансиране, например в Центъра по растителна и системна биология и биотехнология, който е в Пловдив, са концентрирани водещи научни разработки в страната ни. Той получава финансиране над 60 млн. лв. и от там идват водещи научни статии и материали. У нас има много възможности за работа в сферата на науката, а човек само трябва да направи крачка в тази посока. Институтът разработва такива молекули, с които бихме могли да помогнем при справяне с вирусни пандемии, като Covid-19, но това е нещо, с което ще трябва да се научим да живеем. Все още е рано да се каже, че ще се открие панацея за борба с вирусите и други заразни болести.“

Снимки: microbio.bas.bg, БГНЕС, личен архив, архив