Случайно или не, войната в Украйна започна непосредствено преди Великия пост. В дните, когато Православната църква призовава за смирение и покаяние, два славянски православни народа бяха въвлечени в едно от най-страшните изпитания – войната. Прошката и любовта към ближния отстъпиха пред болката, страха и ненавистта към причинителите. Някои успяха да се евакуират в съседни държави, други останаха притихнали в подземията, под канонадата на тежки оръдия. Кой можеше да помисли, че в XXI век отново ще се стигне до военен конфликт в същата тази част на Европа, която понесе най-големите човешки загуби и преживя ужасите на Втората световна война?

Вероятно забравен, урокът от миналото се превръща в изпитание за любовта, вярата и човечността в настоящето.

„Това са много категорични, много силни уроци и едва ли могат да бъдат по-видими“ – отбелязва в интервю за БНР- Варна отец Василий Шаган, чието ежедневие протича в Бежанския център, сформиран в Двореца на културата и спорта в морската ни столица.

„Винаги имаме изпитания. Христос е казал, че ще имаме скърби в живота си, а според Апостол Павел скърбите пораждат търпение. То не е просто скърцане със зъби, а е творческа добродетел, която на свой ред поражда в нас опитност. От търпението излизаш обновен човек, придобил надежда чрез опита, който ти е дал възможност да излезеш от ситуацията. Започваш да разбираш, че нещата не са еднозначни. Можеш да излезеш на минус – да се отчаеш, да изгубиш себе си, или на плюс – да придобиеш надежда за нещо същностно... Апостол Павел казва, че надеждата може да се породи от осъзнаването, че Бог е този, който е излял в нас своята любов. Когато в тези скърби, придобиеш опита, който да ти даде упование в Бога и започнеш в Него да осъществяваш себе си и своя живот – тогава със сигурност си в правилната посока. Това са тези категорични уроци, през които, за съжаление, трябва да преминем. Понякога човек трябва да мине през тях, за да осъзнае, че е разпилял, както казва Шекспир, своя Дух.“

Малко или много, покрай живите свидетелства на потока от бежанци, дошли всеки със своята съдба, отец Василий осъзнава, че ситуацията в Украйна е прекалено сложна и нееднозначна. „В това цунами от информация и пропаганда, човек, за да се ориентира, трябва да се настрои на по-хуманна вълна, да прояви човечност“ – отбелязва той и добавя: „Аз например се опитвам да притихна малко, да притъпя чисто човешката си емоция на страх, несигурност и гняв, за да мога да се мобилизирам да остана адекватен“.

Според отец Василий, цялата тази ситуация би могла да ни обогати, а също и да ни промени и в духовен план:

„Ако не настъпи никаква промяна, значи пореден урок или поредна неслучайна ситуация, която ни е предоставена от Бога, ще я пропуснем и пак ще останем като една неразорана, безплодна нива. Но ситуацията сега така ни оре и ни мели в мелачката по толкова категоричен начин, че можеш да излезеш от нея като част от нещо по-същностно – да осъзнаеш в името на какво и защо живея и кой съм аз всъщност.“

По думите на отец Василий, Бог е дарил човека с няколко духовни сили, а една от тях е гневната сила, която можем да трансформираме за добри дела, вместо да съдим и да се озлобяваме, за да останем хора:

„В тази война ще победи именно това – ако ние въпреки всичко запазим своя разум чист от осъждане и омраза и дори се опитаме да израснем в човещината. Ние трябва да научим уроците си от тази война, а когато успеем, то със сигурност ще победим. Започнем ли да отговаряме на злото със зло, то тогава ние играем в хорото на дявола, а тъкмо той е този, който запали тази братоубийствена война. Това е проблем на цялото човечество, ние изгубихме до голяма степен своята човечност и сега Бог иска да ни напомни: „Събудете се, вие сте хора, които трябва да се върнат в своето истинско достойнство, което Аз съм ви дал!“ Заради коренното изопачаване на Божието творение в нас и превръщането му в ненавист, това, което се случва сега, е прекрасен урок да се осъзнаем, да се събудим и да се възродим отново. Как ще съумеем да го направим, ето това е изкуството.“

Отец Василий е бесарабски българин от гр. Тараклия (Молдова). Като ученик идва в Софийската духовна семинария, след което изучава богословие във Великотърновския университет. Понастоящем служи в храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” и е ръководител на Духовно-просветен център при храм „Св. Архангел Михаил” – Варна.

Съставил: Дарина Григорова (по интервю на Светлана Вълкова, БНР-Варна)

Снимки: arhangel.bg, azov.org.ua, ЕПА/БГНЕС, reuters.com