Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Воев – бунтарят от епохата на прехода, който вълнува и днес

Алея в Борисовата градина ще носи името на музиканта 30 години след неговата смърт

Снимка: Facebook/voevthemovie

Аз съм останал
сам от своя вид

и съм безсмъртен,
като бог велик.

От текста на песента „Човекът змия“, Димитър Воев

Представител на особен вид хора – непримиримите. Борец срещу конформизма и пускането по течението на обществено удобната нагласа за живеене. Така определят Димитър Воев – един от артистичните символи на българския преход. Поет, музикант, композитор, но преди всичко човек изпреварил времето си, който завинаги остана на 27 години.

Роден през 1965 година в София, Воев започва да се занимава с музика още в ученическите си години, като минава през няколко различни формации, докато през 1985 г. заедно китариста Васил Гюров основават първата пост пънк група в България – „Кале“. Формацията има една единствена голяма изява през 1987 г. на първия рок фестивал в Летния театър на София. По средата на участието им, заради използването на жаргонни думи, организаторите изключват микрофоните им и ги свалят от сцената. Публиката обаче е толкова впечатлена, че дълго време след това продължава да скандира името им. Същата 87-ма Димитър Воев сформира нова група „Вход Б“, прекръстена малко по-късно на „Нова генерация“.

И историята на българския музикален ъндърграунд придобива своята плътност и лице в стил „студена вълна“ (cold wave). Текстовете на Димитър Воев се превръщат в „гориво“ за цяло едно поколение, което мечтае да заяви себе си, мечтае за промяна и свобода. Не само политическа и социална, но и вътрешна. Самият музикант посреща така жадуваната нова демокрация, но само две години по-късно, на 5 септември 1992 година, той губи битката с най-коварната болест. Творчеството му обаче остава, за да надживее времето си и да напомня за „бунта на младите“.

Няколко събития през последните седмици ни накараха отново да говорим за смелия дух и отпечатъка, който остави Димитър Воев в новата ни история. Наскоро излезе книгата „Непрочетено“ с над 100 непубликувани досега негови текстове и повече от 80 архивни снимки, факсимилета и рисунки. Те са част от 12 тетрадки с ръкописи на музиканта, които обхващат периода от 1981 до 1992 г., съхранени от вдовицата му Нели Недева-Воева. Съставител на книгата е малката му дъщеря Димитра Воева, която се ражда пет месеца след неговата смърт.

„Тази книга ни допуска много по-близо до вътрешния свят на Воев. Защото ние го познаваме добре като музиканта на сцената, бунтаря, неслучайно за него се използват определения като дисидент, като ярък представител на контракултурата в България, но по-рядко обръщаме внимание на онази интимна страна на нещата, които са го вълнували. На проблемите, които той вижда в обществото около себе си, потулени сякаш под маската на един щастлив човек, който крие в душата си болка. Той не се страхува да назове тези проблеми с имената им и да ги посочи в своята поезия.“

Самата Димитра е категорична, че бунтът на баща ѝ не е бил сляпо свързан с политическия режим в страната преди 1989 година. Това е било реакция срещу конформизма, срещу консуматорското общество, срещу липсата на смелост и памет. И дава за пример концерт през 1992 година, организиран в подкрепа на разрушаването на мавзолея на Георги Димитров в центъра на София. Излизайки на сцената, Воев изпява парче, написано часове по-рано на хартия, в което казва „не пипайте мавзолея“. „Доказателство, че той остава противник до края на безкритичното пускане по течението на общественото мислене и актуалното на деня“ , казва тя. Нещо, което става ясно и от документалния филм на режисьора Биляна Кирилова и сценаристите Неда Миланова и Валерия Стефанова-Стойкова „Воев“. Лентата имаше своята премиера на 26-ия София филм фест в средата на месец март. През интервюта с най-близките му хора, чрез песните му и непоказваните текстове, които включва книгата „Непрочетено“, екипът на филма проследява пътя на музиканта и групата „Нова Генерация“. Шест години отнема заснемането на „Воев“, но крайният резултат е парченце памет не само за един човек, но и за българската реалност, която на моменти губи движещата си сила.

„Аз самата бях почитател на музиката му. Усещах го много близък, като съмишленик, съратник в изкуството, което аз исках да създавам и това беше причината да направя този филм“, каза пред БНР сценаристът Биляна Кирилова. Интересен факт е, че най-големият успех на група „Атлас“ – песента „Кукла“, е по текст на Димитър Воев, който той пише едва 18- годишен. Преди три години песента беше включена в учебниците по музика за седми клас.

„Той е абсолютен герой на своето време и когато казвам това, нямам предвид само годините, в които е живял и творил. Изключително актуален е и днес. Видът му е изчезващ, за съжаление, но винаги се намира някой, който да поддържа този вид жив. Малко са тези хора“ – казва Биляна Кирилова.

Хора, които рушат вътрешните си стени, за да израстват като личности по думите на неговия брат – Симеон Воев. Следващата прожекция на филма е на 2 април в Дом на киното в София. Междувременно Комисията по култура и образование към Столичния общински съвет прие единодушно предложението алея в Борисовата градина да носи името на Димитър Воев. Тя ще започва от стадион „Българска армия“, ще преминава през Лятната естрада, детската площадка със Слона и ще стига до алеята, успоредна на бул. „Цариградско шосе“.

Използвани са интервюта на Ива Дойчинова, БНР-Радио София и Петър Волгин, БНР “Хоризонт“

Снимки: Facebook/voevthemovie, Facebook/FondaciaDimitrVoevNovaGeneracia

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Несломен"

Акустичен поп с корени в българския фолклор – това е музиката, с която сме свикнали да свързваме дуета Димитър и Христо. Те са Димитър Атанасов и Христо Младенов, и нямат търпение да представят новите си песни от техния съвсем нов албум "Несломен"...

публикувано на 26.11.24 в 10:15

"Ад"

25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените по инициатива на ООН още през 1999 г. Идеята е правителства, международни организации и НПО да поставят фокуса на общественото внимание върху този проблем, чиито реален..

публикувано на 25.11.24 в 10:15

Женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва своята 30-годишнина

На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три десетилетия от основаването си. Създател и диригент на хора е проф. Стефан Драгостинов, който и този..

публикувано на 23.11.24 в 11:15