Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Все повече млади българи избират да живеят извън големите градове

Бъдещето е живот извън града, казва колегата ни Генади Вельов

Снимка: БГНЕС

Последните две години живот в условия на световна пандемия, промениха коренно начина ни на живот и мирогледа, а с това мечтите и стремежите ни, свързани с бъдещето. Ако допреди това младите и активни хора в България възприемаха като част от успеха си добре платена работа и собствено жилище в голям град, а селата продължаваха да се обезлюдяват, то днес нещата са малко по-различни. Животът в къща с двор, далеч от градския шум и мръсен въздух, се оказа далеч по-желано място, а пандемията доказа, че то не изключва добрата работна позиция, изпълнявана от дистанция. Мечта, която мнозина българи вече осъществиха. Това показаха данните, изнесени по време на бизнес форум в края на март в София с участието на експерти в областта. Само за последните две години населението в българските села се е увеличило с 200 хиляди души като половината от тях (52%) са в трудоспособна възраст. През 2021 г. броят на новорегистрираните жители на малки населени места е нараснал с 108 550 души, а прогнозата е през 2022 г. той да се увеличи с още 90 хиляди българи – категоричен е Борислав Борисов, председател на Асоциацията на българските села у нас. По негови думи, търсенето на къщи в близост до големите градове надхвърля предлагането 10 пъти. Важно при избора на място се оказва уредената инфраструктура и разстояние до 80 км от града. Предпочитани са готови за обитаване имоти, с двор от най-малко декар или новопостроени такива в затворени комплекси, както и свободни парцели за строеж. Чистият въздух, близостта до природата и усещането за „безопасна“ свобода се превърнаха във все по-важен критерий при закупуването на имот от активните българи.

„Най-голямото предимство е спокойствието. Това е нещо, което не знам дали има недостатък, който може да го изпревари. Много по-активен си физически, отколкото в града и можеш, ако имаш желание, да си отгледаш сам храната, която слагаш на масата си“ – казва Цвета Йорданова, бивш кметски наместник на берковското село Комарево. 

Преди около две години самата тя взема окончателно решение да се завърне за постоянно в родното си село и заедно със съпруга си Богдан днес са част от статистиката. Като най-голям недостатък в новия си начин на живот Цвета определя липсата все още на млади хора, с които да общува и на които да може да разчита за помощ. Наследството от изминалите десетилетия, в които малките населени места масово се обезлюдяваха все още се усеща. Според нея тук идва важната роля на местната власт, която има задачата да превърне конкретното място в приятно за живеене и адекватно на нуждите на жителите в него.

Но животът на село не е евтин. Подобно на цените на недвижимите имоти в София, които за последните две години скочиха с 29%, така и селските имоти са поскъпнали двойно през последните 12 месеца, казват брокери. Войната в Украйна все още не е оказала влияние на пазара, но нарастващата инфлация у нас и неясното бъдеще са направили търсенето доста по-сдържано. Повечето къщи за продан изискват основен или частичен ремонт, който в днешната пазарна ситуация изисква сериозни средства. Поддръжката на подобен имот понякога е в пъти по-висока от тази на апартамент в града.
Затова е хубаво преди да се предприеме закупуване на имот да се „опита“ този начин на живот. Инициативи като „Имот под наем, без наем“ предлага точно това.

Преди време ви срещнахме с създателка ѝ актрисата Ирен Ненчева, според която са необходими три-четири години живот на село, за да разбереш дали това е твоето нещо. Идеята е не да живееш безплатно в чужд имот, а да пребиваваш с договор и ясни правила в чужда къща, като се грижиш за нейното реновиране и поддръжка за твоя сметка без да плащаш допълнителен наем. „На село живеят само работливи хора. Няма как човек, който не е физически активен да живее и поддържа къща извън града“ – категорична е Ирен. Работата със земята може да бъде изключително лечебна. Тя признава, че именно градинарството, което се е превърнало в нейно хоби, я е излекувало от депресията ѝ.

Човек трябва да има желание и вътрешна потребност за връзка с природата, за да направи такава стъпка в живота си, категорични са избралите да живеят „на тихо“. Един от тях е и нашият колега от радио Видин Генади Вельов. В края на миналата година той закупува имот във видинското село Синаговци, където днес прекарва голяма част от свободното си време с идеята скоро там да е постоянният му дом.

„Една от причините да се спра на Синаговци е и заради строителството на новия скоростен път, който ще преминава наблизо и ще осигури безпроблемна връзка с Видин, където работя. С построяването на магистралата ще мога да стигам до града по-бързо отколкото ако идвам от някой от вътрешните квартали в него. Недостатъците са липсата на развлечения и близка медицинската помощ. Имотът има нужда от ремонт, а в момента строителните материали са на много висока цена. Общо взето ремонтът на къщата и строежът на магистралата ще текат успоредно и се надявам завършването им да съвпадне в рамките на близките няколко години.“

И докато върви по пътя на своята мечта Генади Вельов е категоричен, че това е бъдещето – да живееш извън града! „Градът е място за работа, за административни задачи, да напазаруваш, но животът извън него е по-хубав!“


Снимки: БГНЕС, pixabay


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Атанас Запрянов: Първите осем самолета F-16 пристигат догодина

Страната ни ще получи догодина първите осем самолета F-16 Block 70 от договорените общо шестнайсет, съобщи в Долна Митрополия служебният военен министър Атанас Запрянов. Първите две летателни машини ще пристигнат в края на март, а до края на..

публикувано на 14.11.24 в 16:24

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 26

В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в подкрепа на българските общности зад граница – примери от реализирани инициатива във Франция и..

публикувано на 14.11.24 в 11:33

Истории за най-дълго живелия човек в света и стари родове разказва изложбата “Кодове на идентичност”

Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили трайна следа след себе си. Освен автентични родословни дървета и родови истории на фамилии от..

публикувано на 14.11.24 в 07:25