На 16 април 2022 г. отбелязваме 143 години от приемането на първата българска конституция – Търновската. Документът утвърждава демократичните ценности на българския народ и поставя основите на българската парламентарна демокрация. Висшият държавен закон е „венецът“ в работата на Учредителното събрание от 229 народни представители на новоосвободеното от Османско владичество Княжество България.
Историците определят Конституцията на българското Княжество като една от най-демократичните и модерни за своето време. „Хората помнят и знаят онези повели (от нея), които и днес ни дават свобода. Свобода на печата, свобода на митингите, събранията и демонстрациите. Свобода – лична и свобода за всеки, който живее в България“ – казва преди години политикът Михаил Миков, председател на Народното събрание (2013-2014).
Основен въпрос в дневния ред на Учредителното събрание, свикано от императорския комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков, който ръководи временното руско управление до създаването на български институции, е бил и изборът на нова столица.
„Макар и само с един решителен глас, депутатите определят София за най-важния български град – поради средищното й географско положение от гледна точка на националното единство“ – разказва за Радио България доц. Михаил Груев, председател на Държавната агенция „Архиви”.
Шест години по-късно започва строежът на сградата на Народното събрание в центъра на новата столица.
Тодорка Недева от Регионалния исторически музей във Велико Търново ни припомня и любопитен факт, че по време на Учредителното събрание във Велико Търново се провежда и първото модно ревю и първият дуел от любов. Възникват редица културни събития под въздействието на Европа – създава се първата българска духова музика, изнася се първото театрално представление на открито от местната любителска трупа.
Търновската конституция действа до 6 декември 1947 година. По време на тоталитарния режим у нас са приети две поправки в основния закон на държавата, а след промените от 1989 година до днес се изповядва Конституцията на Република България приета през 1991 г.. От същата година, по инициатива на Съюза на юристите в България, 16 април се отбелязва като Ден на Българската конституция и професионален празник на юристите у нас.
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..
Разкъсана облачност
Предимно облачно