Градска художествена галерия на Пловдив включва пет експозиционни къщи, разположени на различни места в Стария град. Най-старата и голяма сред тях е сградата на някогашната Областна девическа гимназия на ул. Съборна, която съхранява т.нар. Постоянна експозиция на галерията. Проектирана е през 1881 г. от прочутия чешки архитект Йосиф Шнитер, който участва в Руско-турската война през 1877-1878 година, след която се установява в Пловдив. От 1886 г. той заема длъжността на градски инженер, като остава на този пост до смъртта си през 1914.
“Това е човекът, който най-много е допринесъл за облика на Пловдив днес”- казва настоящият директор на Художествената галерия Красимир Линков. Преди четири години по решение на Общинския съвет започва най-голямата и мащабна реставрация на сградата. Проектът е възложен на архитектите Петко Костадинов и Иван Костадинов, а от общинския бюджет са заделени близо 1 382 000 лв.. Допълнително 500 000 лв. са отделени за цялостното преустройство на дворното пространство около самата къща, към която е присъединен друг общински имот, с което за първи път се осигурява и автомобилен достъп до мястото, обяснява архитект Петко Костадинов пред БНР. Лично той работи по проекта за реновиране на мястото от 2014 г. и днес признава, че това е била най-трудната за техническо изпълнение професионална задача в 45-годишната му практика на архитект. “Това е едно велико строително произведение на 140 години, създадено от голям архитект и нашата основна задача беше в максимална степен да запазим автентичността й с всички детайли”- казва арх. Костадинов.
Истинско предизвикателство за екипа му е било дворното място, което е изцяло ново като решение. То е изградено така, че да се превърне във фон, който разкрива в максимална степен прелестта на сградата. “Пространството е един площад, на който вече се събират много млади хора и вярвам, че ще стане притегателно място за Пловдив”, казва архитектът.
Другото достойнство на проекта е, че след обновяването на сградата изложбеното пространство на галерията се е удвоило.
От днес в просторните зали са изложени в пълния си блясък 300-те произведения от постоянната колекция на галерията. Те представят най-доброто от българското изобразително изкуство от епохата на Възраждането до наши дни.
За най-малките е обособена специална зала на първия етаж, в която ще се организират образователни занимания в областта на изобразителното изкуство. Изграден е и достъп за хора с увреждания, което в Стария град все още е изключение, а не практика.
Новост е и изготвеният видео-пътеводител, който ще показва на посетители различни произведения на представените художници, които се намират в други галерии из страната, включително и на други места в Пловдив. “Така ще разширим погледа не само върху отделните художници и изобразителното изкуството като цяло, но върху мястото на българското изкуство в Европа”- казва Красимир Линков. Следващата стъпка е да бъдат показани тенденциите в България през годините и те да бъдат съпоставени със събитията по същото време в Европа.
“На фона на всичко това много по-ясно може да се отчете какъв е българският принос в световното изобразително изкуство”- уточнява директорът на Градската художествена галерия в Пловдив. И с гордост казва, че от днес отваря отново врати една съвременна галерия, която отговаря на всички съвременни стандарти.
Текст: Весела Кръстева /по репортаж на Веселина Пеева, БНР-Пловдив/
Снимки: Градска Художествена Галерия - Пловдив, БГНЕС
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..