Православната ни църква днес отбелязва чудотворното възкресение на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Приживе Лазар и сестрите му Марта и Мария често приемали в дома си Божия син. Веднъж, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял тежко. Иисус Христос, който научил за болестта му се забавил съвсем умишлено и когато пристигнал заварил всички да оплакват починалия. Марта и Мария го укорили, че не е предотвратил смъртта му, а той им отвърнал: “Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, и да умре, ще оживее.” След тези думи той отишъл на гроба на своя приятел Лазар и го повикал. За учудване на всички, които присъствали, Лазар се изправил. 

Възкресението на Лазар всъщност символично предвещава Възкресението на Спасителя, което предстои в края на Страстната седмица. Лазаровден е подвижен празник, който чества се в съботата преди Вход Господен Йерусалим, познат у нас като Цветница. Той е предвестник на пролетта, събуждането на природата и възраждането на новия живот. 

На този ден Българската православна църквата отбелязва и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година.

В народната традиция, на Лазаровден от ранни зори в селата излизат лазарките – момичета, облечени в невестини дрехи, които ходят от къща на къща и изпълняват ритуали  с наричания за любов, женитба, здраве и плодородие.