След като през 1936 година Радио София (тогавашното название на БНР) започва да излъчва на къси вълни чрез предавателя “ЕЛЗА” (думата е образувана от позивни на радиостанцията по международния код - Ел - Зет – А), се създават и предаванията за чужбина.
През 1936 г. информация за България може да се чуе само на български и на изкуствено създадения език есперанто, но след 1 май 1937 г. започват да се разпространяват програми на френски, немски, английски и италиански език. През пролетта на 1938 г. предаванията за чужбина са доразвити с още една форма - “Специални предавания за определени евро страни”. Особеното при тях е в предварителната им разгласа, която радиото прави в страните, за които е определена емисията. Тази разгласа става чрез легациите, стопанските представители, чужди радиостанции и вестници, за да се привлече отрано вниманието на слушателите зад граница.
Автори и изпълнители на първите предавания за чужбина са нещатни сътрудници, сред които се открояват имената на Петър Увалиев, Жорж Милчев, Бори Ганчев, Михаил Хаджимишев и др. Когато на 9 септември 1944 г. комунистите вземат властта в България, предаванията на чужди езици на Радио София продължават да излъчват осведомителни бюлетини и коментари за събитията в България и по света. В периода от 1945 до 1950 г. българското радио излъчва 10-минутни емисии с новини на румънски, сърбохърватски, македонски, гръцки и турски.През месец юли 1945 г. започва излъчването на емисии на турски език на Българското радио, предназначени както за турското население в нашата страна, така и за слушателите от съседна Турция. Програмата се ръководи от Чудомир Петров, заместник-директор на БНР и ръководещ отдел “Външна информация”. Предаванията започват с две емисии по 10 минути всеки ден. Редактор е Борис Пилософ, който тогава води и емисии на френски език. Първи говорители на програмата на турски език са Юлфет Садъкова, Риза Моллов, Мустафа Бекиров, Сали Бакладжиев и много други.
Емисиите на гръцки език се „раждат“ през първата половина на 1948 г. Тогава в Гърция под натиска на САЩ и Западна Европа вече е установена демократичната власт. Съпротивителното движение на гръцката компартия е унищожено и голяма част от гръцките функционери намират убежище в България. Любопитно е, че именно с тяхна помощ се създава гръцката редакция.
По подобна логика, следваща политическите събития в Югославия и Албания, са създадени предаванията на сърбохърватски и на албански език – от политически имигранти, потърсили закрила от българската комунистическа власт през 1948 г.
На ул. “Дунав” № 10 в София се е намирала квартирата на първите редактори и говорители на сърбохърватски език. Там те са подготвяли и превеждали материалите за предаванията, записвани и излъчвани от българското радио.
По исторически сведения, обобщени от Божидар Методиев – създател и уредник на Музея на БНР.
Следва продължение!
Съставил: Красимир Мартинов
В "България днес" на 29 октомври отбелязваме Деня на бесарабските българи. По този повод разговаряме с ръководителката на ИАБЧ Райна Манджукова и с Оксана Желяпова от Молдова. Преди това – неизбежно е – се впускаме в актуалната тема за парламентарните..
Седмите предсрочни парламентарни избори в страната „пуснаха“ осем формации в бъдещия 51-ви парламент на България. Ще спре ли с тях колелото на избори?- отговорите търсим в „България днес“ този понеделник. Ще чуете..
В навечерието на парламентарни избори на 27 октомври, които се надяваме да родят стабилно управление на държавата ни, в "България днес" ви предлагаме мнения на млади хора за политиката и избирателната активност у нас. От Здравка Момчева узнаваме..
Ясно
Разкъсана облачност