Именитата северняшка певица Василка Дамянова е посветила десетилетия на народната песен. Със своето изкуство тя е вълнувала публиката в Европа, Америка, Азия, Африка.

Вдъхновение, любов, отдаденост  към традициите завладяват Василка Дамянова още в детските години в родната Горна Митрополия, Плевенско, сред музикалното ѝ семейство и местните празници. Градчето се намира в Средна Северна България, в района, наречен Мизия - ˮцарството“ на духовите оркестри. Голяма школа за певческото развитие на младата изпълнителка са сценичните ѝ изяви в групата за народни певци с ръководител Каньо Бедров към Концертна дирекция – София, с която обикаля страната. Музикантските си умения обогатява и в Ансамбъла при Тракийското дружество в София, като подготовка към следващия професионален връх. През 1971 г., след тежък конкурс в три тура, Василка Дамянова е приета в Ансамбъла за народни песни на БНР. По онова време диригент е Красимир Кюркчийски, чиито многогласни песни-шедьоври са включени в албумите от поредицата на щвейцарския продуцент Марсел Селие – ˮМистерията на българските гласове“. Това име по-късно носи и женският народен хор, който през 1990 г. стана носител на престижната награда ˮГрами“.

ˮОт мъничка пея. Баща ми много хубаво свиреше на тромпет, също и неговите братя. Репетираха вкъщи и така имах възможност да доразвия и разширя репертоара и знанията си. Имах шанса да попадна в АНП на БНР. Благодарна съм за подкрепата на колегите от радиото - Георги Минчев, Румяна Цинцарска, Юлия Цанкова, Теодора Пеева, Тони Гърдева. Те ни даваха криле – да записваме и да издирваме хубави песни, още и още… Когато постъпих в ансамбъла – диригент на хора беше Красимир Кюркчийски, а на оркестъра – Коста Колев. Кюркчийски умееше да ни вдъхновява, всичко постигахме с лекота. Произведенията му са величина във фолклора. Беше невероятен човек. И не само той. Здравко Михайлов, Георги Генов - чисти, скромни хора... Ние истински се раздавахме и успехът беше налице. Наградата ˮГрами“ е нещо велико за мен. Пели сме в най-престижните зали. Много съм се вдъхновява когато пеехме в катедрали. Акустиката е невероятна. Хората ни слушаха със смирение, но на края не ни оставяха, докато не изпеем 2-3 биса.“

С красивия си алтов глас Василка Дамянова оставя следа и с повече от 40 записа на солови песни, които възраждат позабравени образци от родния край. Забележително е, че ги запяват и младите последователи на фолклора. За немалък период от време изпълнителката участва в трио ˮЗорница“, заедно с Калинка Згурова и Руска Недялкова.

ˮПрез 1974 г. образувахме трио ˮЗорница“ – спомня си Василка Дамянова. - Композиторът Стефан Кънев направи за нас песента ˮСеднала ми е Марийка“, с която великолепно се представихме на Прегледа на професионалните състави в Благоевград. Спечелихме награда и това ни стимулира да продължим да работим. Станахме известни, особено след концертите ни из Америка. Колкото до последните години, съвсем наскоро Даниел Спасов и Милен Иванов ме поканиха да пея в новата формация ˮГласове на традицията“. Радвам се, че тези млади хора уважават по-старите изпълнители. Много хубав е този контакт, пълни душата. И в радост, и в тревоги, и във всичко песента спасява.

След броени дни настъпва голям празник, който е скъп за мен и затова, че когато съм се родила, е било навръх Великден. На всички пожелавам светли празници, а Великден да ни донесе здраве, здраве и пак здраве!“