България е една от държавите на Стария континент с най-многобройна популация на кафявата мечка (Ursus arctos). Защитеният вид е забранен за отстрел, благодарение на което числеността му се е увеличила през последните години, превръщайки го в … туристическа атракция. Българският турист не се впечатлява особено от този хищник, възприеман у нас по-скоро като вредител, който понякога слиза до населените места в търсене на храна и пакости на хората. Затова пък чуждите природолюбители са готови да пропътуват хиляди километри и да прекарат часове притаили дъх в гората, за да зърнат отдалеч някоя мецана, да й се порадват и да я снимат.
В горите край родопския град Девин са преброени около 70 индивида, твърди Владимир Пейков от ловно-рибарско дружество “Девин”, което от години организира “мечи турове” за чуждестранни фотоловци. За целта Пейков и колегите му са изградили четири укрития за наблюдение на дивите животни в района на града и край живописното село Ягодина. “Мечката е нощно животно. Колкото и да е едра и страшна, тя се бои от човека и излиза по тъмно. Затова наблюденията са във вечерните часове. За целта потегляме от Девин или Ягодина в късния следобед” – казва Пейков.
“Дотам се пътува с джип 4Х4 за около 20-30 мин. Следва пешеходен преход от около 10-на минути до укритието. Влизаме в него и чакането започва. Обикновено до 10 часа вечерта мечките се появяват на около 40 метра от нас, примамени от храната, която оставяме – пшеница, житни или царевични зърна и пр. Самите укрития са шумоизолирани, тип землянки, вкопани в земята. Вътре са оборудвани с химическа тоалетна, защото все пак на хората им се налага продължителен престой, а едно излизане навън може да провали цялото начинание.”
Организаторите препоръчват туристите да се придвижват безшумно, да следят стриктно указанията на водача си и да не остават никаква храна в укритията. Пейков си спомня как преди време в едно от тях забравили чувал с ябълки и когато след няколко дни се върнали, покривът бил разбит, а от ябълките нямало и помен.
Англичани, французи и белгийци са сред най-запалените фотоловци на мечки у нас. “Цената на един такъв тур е 150 лв. за 4 души - толкова хора може да поберат джиповете, с които ги извозваме до укритията”- обяснява Пейков.Пролетта, когато възрастните индивиди обхождат по-големи територии в търсене на партньор за размножаване е най-удачният сезон за мечи наблюдения. Мецаните са плахи, избягват хората, но се случва, макар и рядко, да изникнат ненадейно на някоя горска пътека. Ала бъдете спокойни! Мечката не е агресивно животно и ако не я предизвиквате, ще останете невредими от срещата на четири очи, съветват опитните в горските преходи.
Пейков и колегите му организират фотолов и на други животни:
“Другите атракции са наблюдение на птици, примерно на глухари (Tetrao urogallus). Лещарката (Tetrastes bonasia) също е такъв рядък вид, интересен за наблюдение. Говоря за чуждестранни любители, които не срещат тези видове у тях. И още – сокерица (Nucifraga caryocatactes), трипръстият кълвач (Picoides tridactylus), който е рядък вид. Идват да снимат също скален орел (Aquila chrysaetos). При нас, има няколко язовира с водоплаващи птици, даже имаме и черни щъркели (Ciconia nigra)” – казва Пейков. И добавя, че с колегите му придружават и желаещите да снимат благороден елен (Cervus elaphus), сърни, диви прасета, диви кози, лопатари (Dama dama) и други животни, които населяват нашите планини и гори.
Оказва се, че чужденците, които пристигат тук, за да наблюдават и да снимат диви животни и птици са много повече от любителите на лова, които идват за отстрел на дивеч. За радост на хората, които обичат животинския свят и са ангажирани с опазването му!
Снимки: Ловно-рибарско дружество “Девин”, архив, Pixabay
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..