Отново е Великден! Повече от две хилядолетия вестта за Христовото Възкресение дава надежда на християнския свят за живот след смъртта. За трета поредна година обаче радостта на православието е съпътствана от тежки изпитания за вярата – болест, масова смърт и война между братски християнски народи. На техния фон, тлеещото разделение в обществото ни сякаш изкристализира в омраза и противопоставяне. В осъждането и поставянето на разделителни линии обаче мисълта за Бог е изместена от ненавистта. А любовта към ближния е Неговото най-висше проявление. Именно в Любовта се изразява и силата на Възкресението, чрез което ставаме частица от Бог, приемайки Светата Евхаристия:
“За тези светли дни подготовката започва още от Сирна неделя, когато си даваме прошка един на друг – отбелязва отец Василий Сарян, предстоятел на столичния храм “Св. Преображение Господне”. – Това обаче не означава, че след като дадем прошката си, от следващия ден спираме да прощаваме. Ние трябва винаги да искаме прошка от хората и да я даваме ежедневно, ежеминутно. Още повече самата молитва “Отче наш” ни призовава към това. В Свещеното евангелие Господ многократно казва: “прощавайте, за да бъдете простени”. Не може да искаме от Него каквото и да било и в същия момент в света да има озлобление, агресия, липса на любов към ближния. Бог е Любов, а ние като Негови чеда и Негово творение трябва да сме носители на тази Любов. Нормално е в даден момент някой да се ядоса, да се обиди, да наругае, но в следващия трябва да прости в сърцето си и да не търси отмъщение, а да отмине и да забрави. Иначе това ще доведе до вътрешно терзание, самоизяждане, но когато човек прости се чувства свободен и му е по-леко.“
Разбира се, всеки има свободна воля, принципи, както и своя гледна точка за това, кое е правилно и кое не. Възкресението обаче е радост на радостите и би следвало да обединява християните:
“Да, така е, но виждаме, че светът не е обединен. Дори в християнството има голямо разделение – разликата във времето на честванията на този Велик ден, въпреки явните белези, които Господ е дал. Той не е искал църквата му да се дели и да се разкъсва… Това го прави дяволът. Известна ни е бесовската пропаганда “Разделяй и владей”, която се шири в целия свят, във всички сфери на живота ни, за да откъсне хората точно от тази духовна свобода, от този духовен мир, който всеки трябва да има в душата си, в съзнанието си, в сърцето си. Дори в чисто духовен план има жестоко разделение. Какво остава в икономически, стопански, геополитически, военен аспект – всичко това са опитите на злото да унищожи човечеството.“
Казват, че каквото е в душата – това виждат и очите. Красотата, създадена от Бога е около нас, но човечеството не само не я забелязва, а я унищожава. “А всичко би могло да изглежда различно, ако хората следваха евангелските принципи, основани на покаянието и прошката. Когато първом търсим Бога – всичко друго в живота ни ще бъде прекрасно”, отбелязва отец Василий:
“Духовните очи – това са очите на любовта, а те се отварят, когато живеем по Бога. За жалост малцина са хората, които отдават себе си, духа си, състоянието си на Бога и след това мислят за ежедневието и човешките си щения. Това се вижда по присъствието в храма на богослуженията, в думите на хората, в поведението им. Колкото повече разбират, че трябва да търсят Небесната Божия слава и след това човешката – толкова ще им се отварят и духовните очи, за да видят света в истинската му светлина и окраска. Когато обаче духовните ни очи са заслепени, ние виждаме само с телесните ни сетива, а те лъжат. Човек е ограничен в своята телесна сетивност. Ако имаме духовните си очи, изчистени, отворени широко – тогава светът, Вселената придобива съвсем друг облик и виждаме това, което няма как да видим с телесните си сетива.“
Снимки: БГНЕС, Дарина Григорова
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..