Как европейската перспектива на Молдова ще допринесе за съхранението на българските традиции в заселения предимно с етнически българи район Тараклия – различни гледни точки изразиха участниците в конференцията "Български гласове за Европа", организирана в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА) в молдовския град.
“Искаме да живеем в мир, просперитет, да бъдем част от свободния свят. Докато някои решения отнемат време, други трябва да се вземат бързо и решително, като се възползваме от възможностите, които идват с променящия се свят”, заяви молдовският президент Мая Санду на 3 март, когато страната подаде молба за членство в ЕС. Така Молдова стана част от т.нар. Асоциирано трио, заедно с Грузия и Украйна, само седмица след началото на конфликта в съседна Украйна. Войната се превърна в катализатор на европейската перспектива на региона, а надеждите, които европейското бъдеще на Молдова пробужда у бесарабските българи са в много направления, стана ясно по време на днешната конференция в Тараклия. Специален гост беше българският евродепутат от ЕНП Андрей Новаков, според когото Евросъюзът трябва да открие своето сърце и да проявява повече състрадание и грижа:“Европейският съюз започва от там, откъдето има и едно българско сърце, а в Тараклия те са много. Започва от там, където има университет, в който се учи на български, там където навсякъде пише на български и те поздравяват на родния ти език. Държа да кажа, че българската държава не просто се интересува от вас, а е готова да стори всичко по силите и възможностите си, за да помогне. Правя го и ще продължавам да го правя и аз самият, тъй като представям и вашите интереси на европейско ниво като част от Европейския парламент.”
По време на дискусията се чуха и редица мнения на представители на бесарабските българи, как биха могли да се решат сериозни проблеми, с които от общността не може да се справи сама.
Особено важен сред тях е този за бъдещето на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“, чиято мисия е да съхранява и развива българския език, история и традиции. 70% от обучаващите се в него са етнически българи.“Част от студентите се обучават в съвместната с Русенския университет “Ангел Кънчев” специалност “Бизнес мениджмънт”, която им позволява след завършване да получат българска диплома – посочи ректорът на учебното заведение доц. Мария Паслар и поясни: – Университетът ни работи съвместно и с великотърновския “Св.св. Кирил и Методий”, но и с двете висши учебни заведения, сътрудничеството не е напълно пълноценно. Все още нямаме възможност заедно да подготвяме специалисти и да издаваме взаимно валидни дипломи. Надяваме се, че диалогът, който се води на най-високо ниво между България и Молдова за създаването на филиал на български университет в Тараклия, ще завърши успешно и през новата учебна година тук вече ще работи подобно учебно заведение. Надяваме се, че след това, студентите ще могат да избират и от по-широк набор специалности извън педагогическите, като инженерни, технически, аграрни и други.“
Сътрудничество с музеи от Европейския съюз би допринесло за поддържането на българската култура и традиции в Тараклия, категорична е директорката на Музея за културно наследство там.
“Нашият музей е един от малкото в Молдова, които работят в сътрудничество с Българската академия на науките. Вече четири години участваме в различни научни конференции, подготвяме доклади и работим с училища и детски градини. Всичко това е видно и от нашите отчети“ – обясни Татяна Некит и даде следния пример:
“Имаме много хубава идея за изграждането на етно комплекс, който да показва традициите на бесарабските българи. Тя е още от 2016 година. Не можем да я осъществим вече шест години, защото нямаме финансиране.”
Основателят на фондация „Български дух“ Олег Косих припомни, че благодарение на тях, всяка година около 100 ученици от Молдова, заминават да следват в България, където често след това намират и своята реализация.“Ние няма как да изискваме от ЕС или от България нещо специално за нас, тъй като никой не е длъжен да ни дава нищо. Хубаво е да помислим за една социално-икономическа програма, която да носи ползи и за Молдова, и за България” – посочи Олег Косих.
Бесарабският българин изрази надежда, че европейската перспектива на Молдова, ще позволи на тараклийския район не просто да се запази, а да се превърне в модел как едно малцинство не просто живее в своите рамки, а допринася за добруването на цялото европейско общество. Той предложи и създаването на работни групи по различните държавни политики, в които да бъдат поканени и представители от българските министерства.
В цяла Германия българите могат да гласуват в 66 секции. В Берлин те са пет, като във всяка от тях има машина. Изборният ден протича спокойно. До момента са гласували малко над 800 души, което в сравнение с изборите на 9 юни е малко повече..
Няма информация за сериозни проблеми при гласуването в Турция, предава специалния пратеник за изборите там Мария Петрова. Масово се гласува с машини, но от малък брой хора – така тя описва вота в югоизточната ни съседка. По-голяма е активността пред..
Десетки хиляди са българите, които живеят в Аржентина. За съжаление точна статистика за техния брой не е правена, но според различни източници те варират от 50 000 до 150 000 души. Част от тях са емигранти от новата вълна, заселили се там след..
Разкъсана облачност
Ясно