Блясъкът му е озарявал най-престижните изложбени зали и музеи в света. Вълчитрънското златно съкровище, един от най-великолепните паметници на тракийското изкуство, не спира да пътува от континент на континент и да буди възхищение с изящната си изработка. Сега съкровището гостува на Националния исторически музей в София, където ще остане до есента. Изложбата беше открита на 28 април и може да бъде разгледана в новото експозиционно пространство на музея, представящо тракийската култура през къснобронзовата и ранножелязната епохи.

Вълчитрънското съкровище има интересна история

Намерено е през 1924 г. край плевенското село Вълчитрън. Селяните случайно попаднали на тези предмети, но не разбрали, че са златни, защото били добили тъмножълт цвят от дългото им пребиваване в земята. Помислили ги за най-обикновени бронзови съдове. “Те си ги разпределили и даже в голямата златна купа, тежаща над 6 кг, си хранели прасенцето. С колегите се шегуваме, че това е най-известното прасе в българската  археология” – разказва доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ. Находките, открити край Вълчитрън, представляват 13 златни предмета с общо тегло почти 13 кг. Това е едно от най-древните съкровища по българските земи. Датирано е от XIV-XIII век пр. н. е. или от края на бронзовата епоха.

Според една от хипотезите въпросният електрон е бил самороден, той се образувал в резултат на химически процеси в почвата. Някои учени допускат, че траките, които не притежавали писменост, но пък са владеели природните сили до съвършенство, може би все пак са можели да добиват електрон. “Лично за мен, това е най-интересното, най-красиво изработеното съкровище открито по земите ни, без да подценявам и Панагюрското, което е част от постоянната ни експозиция” – казва доц. Петрунова.

• Панагюрското съкровище – в търсене на истината

Съдовете са били изработени с невероятно майсторство, при което е била използвана сложната техника, наречена ниело – вковаване на сребърни листове в златото.

Какво научаваме от Вълчитрънското златно съкровище за нашите предци?

“Научаваме, че в края на бронзовата епоха е бил изработен един сервиз за специален ритуал. За него съществуват различни хипотези. Според някои изследователи, това е бил ритуал за побратимяване или за сключване на мир. В трите панички на този триделен съд са сипвани мед, вода и вино. И предците ни са сключвали мирния договор или са се сдобрявали, като са пиели от тази смес. Така че представянето на съкровището в залите на НИМ е много навременно, предвид настоящия момент на напрежение и война. Иска ми се да провокирам тези сили, в които са вярвали древните хора, за да може да се достигне до по-благоприятно развитие на общата обстановка” – посочи в заключение доц. д-р Бони Петрунова.

Вълчитрънското златно съкровище се стопанисва от Националния археологически институт с музей към БАН. Изложбата е резултат от успешното сътрудничество между двете институции. Наскоро НИМ предостави на НАИМ-БАН ценни предмети, които участват в една уникална изложба под наслов “Тракийското въоръжение“. Сега НАИМ-БАН връща жеста. Гостуването на Вълчитрънското съкровище на НИМ се превърна във важно събитие в столичния културен календар.

Снимки: Красимир Георгиев, НАИМ-БАН