Химнът на Обединена Европа в изпълнение на Детския хор на БНР е специалното музикално послание, което отправят Държавният културен институт към МВнР и Българското национално радио по повод Деня на Европа – 9 май.
Както е известно, за основа на химна е послужил финалът на четвърта част от Девета симфония на Бетовен. Произведението е създадено през 20-те години на XIX в. и е сред последните опуси на виенския класик. Исторически, това е първата симфония от значим композитор, в чиято партитура са включени хор и солисти. Великият композитор пише вокалната част върху текста на "Ода на радостта“ (на немски: An die Freude) от Фридрих Шилер, като той самият добавя още текст.
През 70-те години на ХХ век Парламентарната асамблея на Съвета на Европа взима решение "Ода на радостта" от Бетовен да стане химн на Европа. На големия диригент Херберт фон Караян е възложено да направи три инструментални аранжимента – за соло пиано, за духов оркестър и за симфоничен оркестър. Той е и първият, под чиято палка са направени записи на различните версии. Разбира се, химнът звучи и в хорови изпълнения, какъвто е записът, послужил за празнично приветствие от БНР и Държавният културен институт към МВнР.
Редактор: Албена Безовска
Пламен Бонев (De La Bona) влиза в лятото с новата си песен – "Начало или край". Тя е по музика на китариста Андриано Ангелов, с когото певецът работи отдавна. Всичко започва с китарния риф, който Андриано предлага на Пламен, той много го харесва, и..
Двама млади певци - Тодор Гаджалов и Теодора Цончева – обединяват творческите си сили в дуетна песен. В "Никой не целува както ти" освен изпълнители, те са и автори на музиката и текста, аранжиментът е на Тодор. Заложили са на съвременно лятно..
В първата седмица на юни, в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в София, пред пълна и ентусиазирана зала, на сцената излезе Давид Мартинес – майстор на испанската класическа китара . Концертът му пред публиката в столицата ни..
Група Етереа представя първия си сингъл "Айде моме да бегаме" – модерен аранжимент на народно творчество (в оригинал – "Кате, Кате, калеш, Кате"),..