Всяка година Денят на Европа, който отбелязваме на 9 май, ни напомня за декларацията, с която през 1950 година френският министър на външните работи Робер Шуман, поставя основите на Европейския съюз. Основополагащ принцип в нея е разбирането му, че са необходими нов тип отношения в Европа, които да не позволят въвличането на континента в нова война.
72 години след този документ и 77 години след края на Втората световна война, отново сме свидетели на агресия и военни действия между две съседни държави на континента ни. Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари и продължаващата 75-и ден война измени трайно приоритетите на засегнатите страни, но и на обединена Европа. Макар за реалните мащаби на загубите – човешки животи, разрушения и икономически последствия, ще може да се говори едва след края на войната, едно стана ясно още в първия ден – нито Украйна, нито ЕС ще останат същите в бъдеще. Въпросът за реформа и промяна в досегашния курс на ЕС ще звучи все по-отчетливо в периода до, а и след края на войната в Украйна.
В опит да поразсъждаваме за предизвикателствата на промяната и значението на Европейския съюз в живота на младите днес, потърсихме мнението на хора, чието детство и юношество са преминали след 1990 г. България става част от европейското семейство през 2007 година, когато по-голямата част от тях са все още в училище.
„Макар да бях още ученик, ясно си спомням еуфорията, когато осъзнахме, че дългогодишната цел на страната ни вече е постигната. Виждаме колко е важно да сме част от подобен съюз, тъй като опасностите, пред които е изправен светът, не са никак малко – казва ни политологът Иван-Асен Иванов и е категоричен: – Форма на сътрудничество между толкова близки както културно, така и социално държави, каквито са тези от ЕС, е необходимост, без която обществото ни няма как да върви напред.“
По думите му, въвличането на Евросъюза в настоящия конфликт между Русия и Украйна е логично, тъй като засяга народ, обвързан с европейската идентичност.
Войната в Украйна показа множество пробойни в монолитния блок от държави членки, който представлява ЕС. Бързам да успокоя, че тук не става дума за нов – екзит, а по-скоро за твърде дълго продължилата енергийна и суровинна зависимост от трети страни – посочва политическият анализатор Димитър Стоянов.
“Главна цел за ЕС в настоящата геополитическа ситуация, е да обезпечи веригите за доставки на суровини“:
“Когато политическата реалност постави икономически условия, ти трябва да обърнеш поглед към тях и да намериш механизма за алтернативно снабдяване на своята икономика, за да има тя ресурси, с които да функционира – убеден е Стоянов. – Действията, които ЕС може да предприеме, за да установи своята ресурсна и енергийна независимост от Русия са много по-лесно изпълними от решаването на политически въпроси. Затова, според мен, действията и реформите, които ЕС следва да предприеме след приключването на войната в Украйна, трябва да са насочени в сферите на икономиката, енергетиката, социалните грижи, както и в посока изграждане на възможно по-бърз и адекватен механизъм за вземане на решения в рамките му.”
Политологът Юсеф Дакак възприема ЕС не като “изкуствено сглобен съюз от държави, а като естествено продължение на Римската империя”:
“Вероятно в момента ЕС не изглежда много привлекателно и за жалост се е превърнал в нещо твърде бюрократично, но това, че не харесваме нещо в ЕС, по никакъв начин не бива да ни прави евроскептици. Аз съм оптимист и не мисля, че кризите, които преживя ЕС през последните години, трябва да ни послужат като обица на ухото, за да търсим пътя към онзи ЕС, създаден в средата на ХХ век.“
Стремежът към по-добра осведоменост за преките ползи от членството на България в ЕС трябва да е водещ, за да намалее влиянието на евроскептицизма в обществото – категорична е юристът и политолог Лидия Даскалова.
„За мен мястото на България е именно в ЕС, а ценностите, които изповядваме, трябва да са солидарни с европейските и това е пътят, по който трябва да продължаваме да вървим. Наша задача е да започнем да възпитаме това първо сред нашите приятели и познати, а някой ден и у нашите деца. За България няма нищо по-добро от това да е пълноценен член и част от ЕС и да не бъде сред последните в класациите по всички показатели, сочени от останалите за лошия пример. Страната ни има потенциал за развитие, който трябва да разгърнем“.
Снимки: БГНЕС, архив, личен архив
След срещата с виетнамския си колега Лъонг Къонг в Ханой президентът Румен Радев изтъкна, че България ще продължи да подкрепя усилията за задълбочаване на сътрудничеството между Европейския съюз и Виетнам, предаде специалният пратеник на БНР във..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на насилието над жени пред столичната Съдебна палата. Целта е да се привлече вниманието на обществото и..
Президентът Румен Радев, който заедно със съпругата си Десислава Радева е на официално посещение във Виетнам, ще бъде посрещнат с церемония в президентския дворец в Ханой. Там той ще разговаря с виетнамския държавен глава Лъонг Къонг и двамата ще..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..