В края на април и началото на май ние, българитe, си припомняме за удивителния порив към свобода на героите от Априлското въстание.

Много пъти сме говорили за делото на априлци през 1876 г. и дори ни се струва, че тази тема вече не крие изненади. Но така е до момента, в който попадаме в село Петрѝч, само на 60 км от София. Там буквално всеки дом носи спомена за съдбовната 1876 г. По време на въстанието срещу османския завоевател, заради борбения дух на петричани (около 1600 жители), селото се превръща в основен пункт на Четвърти революционен окръг.

Закриляни от възвишенията на Балкана, бунтовниците се чувствали свободни и напълно уверени в успеха на делото си. В подготовката на въстанието се включват всички жители – от децата, до най-възрастните. Те изграждат окопи и насипи край селото, благодарение на което още при първите сблъсъци с поробителя хората тук изживяват радостта от победата. На помощ пристига и Хвърковатата чета – конният отряд на Георги Бенковски. На върха на местността Боището се води голяма битка, при която въстаниците отблъскват турска войска от 500 души. На 25 април селото отново е нападнато, в сраженията българите отново постигат победа, като турските нападатели дават много жертви.

Така Петрич остава в историята с единствените победни битки за българите над вековния тиранин в дните на Априлското въстание. На 28 април тук пристига турска войска, башибозуци и черкези. Няколко дни селото е подложено на пълен разгром и опустошение. Добитъкът и всичко ценно е разграбено от нападателя.

Историята и днес помни думите на героя от Петрич Нено Гугов. Заловен и окован, той казва на османския паша, че само и единствено той е виновен за въстанието. Така спасява от репресии разорените си съселяни.

Днес духът на априлци се усеща навсякъде. Още с влизането в Петрич ни посреща символът на селището – паметникът "Камбаната". Тя е 8-метров монумент, изобразяващ счупена камбана, спомен за претопените църковни камбани, които послужили да се приготвят куршуми за въстаниците.

Всяка година, в първата събота след Гергьовден – денят, в който избухнало въстанието, в Петрич се организира възстановка на събитията от 1876г. По традиция честванията завършват със заря в местността Боището. Към днешна дата постоянните жители на селото са около 200, но пък то се радва на голям интерес от млади хора, които идват от близките градове и от столицата. Какво още може да се види в с. Петрич, разказва кметицата Мария Ангелова:

"Селището е много старо, има сведения, че е съществувало от 1114 г. Ако идват туристи сега тук, има много места, които могат да видят. Имаме интересна художествена галерия, открита по повод честванията на 100-годишнината от Априлското въстание. Забележителна е и "Гуговата къща".

В нея през 1876 г. полагат клетва 7 революционери, които организират хората и провеждат въстанието. Притегателно място е и храмът "Св. Георги Победоносец", където се леят куршуми и се подготвят фишеци за народната борба. Село Петрич е освободено на 22 декември 1877 г. от Трета гвардейска пехотна дивизия и тук, където са се водили сраженията, загиват четирима генерали. Край селото има паметник-костница на руските генерали Василий Каталей и Дмитрий Философов.”

През последните 30 години незаслужено подбалканското село Петрич остава в сянката на другите селища, чиито имена свързваме с Априлското въстание. "Това не трябва да е така, Петрич трябва да се нареди сред другите героични места, като Батак, Перущица, Копривщица. Трябва да помним, че хората ни са взели изключително участие в Априлското въстание" – казва Мария Ангелова.

По инициатива на кметството тази година към честванията беше добавено и нещо ново – Празник на накита, който прави препратка към още една не по-малко героична личност – английската аристократка лейди Емили Странгфорд.

• Лейди Странгфорд – англичанката, която обичаше българите