Три експозиции с български носии представя в последната десетдневка на май Музеят на културното наследство в Тараклия. “Българските съдове и други предмети от бита са широко представени при нас за разлика от носиите. Затова решихме да посветим новата си изложба на тях“, разказа за Радио България Татяна Некит, директор на музея.
В едната експозиция може да се види колекция от 90 рисувани модела на автентични носии – мъжки и женски, излязла от печат през 1950 г. и предоставена от частния музей на Петър Костин.
Втората представя конкурса “Народно възраждане – български носии“, организиран през 2018 г. За да се включат в него, желаещите изпращали в музея свои снимки в народни носии.
Третата експозиция е най-ценна и съдържа автентични народни носии на българите от Молдова. Най-старата от тях е от 1958 г. Експонатите са поставени зад витрини, за да не се пипат от посетителите, разказва Татяна Некит. Обяснява, че носиите на българите в различните села на Бесарабия имат своя специфика, например:
“В град Твърдица преобладава жълтият цвят, а при нас – червеният. Корените ни са по-близки до Софийска област, затова ни наричат шоп-тараклийци. Нашите предци са напуснали България още по време на турското робство и това, което са донесли, са го запазили – бита, културата, вярата, езика, традициите, фолклора.“
Татяна Некит е убедена, че представените в експозициите народни носии ще дадат много нови идеи на местните шивачки. Обяснява, че до днес по празници за хорото на мегдана тараклийските българи задължително обличат български носии – “и млад, и стар“. Едни предпочитат по-съвременни, други – автентични.
Нещо повече, по-възрастните все още носят автентични дрехи в ежедневието. Уточнява, че този стремеж да се акцентира върху етническата принадлежност чрез облеклото не е нещо ново, появило се след разпада на Съветския съюз:
“Баба ми и дядо ми носеха такива дрехи още през 80-те години на ХХ век, по съветско време. Баба ми и сега продължава да носи такива дрехи. Да, имаше и съвременни носии, но само актьорите в театъра ги слагаха, а танцьорите и музикантите ги обличаха на празници. Пък сега виждам съвсем често на Лазаровден, на Гергьовден, хóра, които си шият специално за празниците, за да излязат с българска носия.“
Една носия грейва с целия си блясък на хорото. Младежите от Тараклия обичат да играят български хора, а за да ги научат, някои специално ходят в България, разказва Татяна Некит. “Тук имаме легендарен ансамбъл – “Родолюбие“. Имаме и много танцови състави, които учат децата от 6-7-годишна възраст да играят хоро. И по време на тържества младежите искат да се пускат български хора. “Бяла роза“ например всички знаят как се танцува. Нашите тук си имат свой танц, също интересен, но в България се танцува по малко по-друг начин.“
Днес Музеят на културното наследство на Тараклия ревностно пази и изгражда връзки между бесарабските българи и тяхната прародина. Чрез експонираните там стан, детска люлка, килими и други предмети от бита, дава представа на посетителите как са живели българите в Тараклия в края на XIX и началото на XX век, как са месили хляб, как са мелили брашно.
Съхранява военни униформи от Първата и Втората световна война, дарени от България. Разказва за преселването от българските земи. “Някои казват, че нашите предци са избягали от България“, посочва Татяна Некит, но веднага възразява:
“Аз казвам, че са напуснали, защото те напускат родната земя, за да запазят това, което имаме сега. Нашата вяра, нашия език, нашето наследство. И ние го пазим в нашия музей и се гордеем с това, че сме потомци на една велика държава – България.“
Снимки: личен архив
Изложба “Светът на траките” ще бъде открита на 20 ноември т.г. в галерия “България” в Рим. В своеобразно пътуване сред изкуството, красотата и мистериите тя ще ни отведе до корените на древна цивилизация, просъществувала по нашите зами. Експозицията..
През 2023 г. в Албания се проведе първото преброяване на населението след официалното признаване на българското национално малцинство през 2017 г. и като българи се заявиха 7057 души. "Преди две седмици Албанският институт по статистика публикува..
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така..