От септември 2021 г. Пиер Колио е директор на Френския културен институт и съветник по сътрудничеството и културната дейност към Френското посолство. Повод за срещата ни беше отминалата наскоро Европейска нощ на музеите, но това ни позволи да опознаем по-добре френския дипломат и да разберем как се чувства в България...
Преди да дойде в София, дългата му дипломатическа кариера го отвежда в Гвинея, Канада, Йордания, Кувейт, Япония, която особено го е впечатлила със своеобразността и естетиката си, начина на живот, връзката и представите си за Франция. Кариерата му на дипломат го среща и с България още през 80-те години на м.в., когато се занимава с научно и техническо сътрудничество с източноевропейските страни.
Променила ли се е за това време България?
Според Пиер Колио действително са настъпили значителни изменения, което е неминуемо предвид различния политически контекст. Присъединяването към ЕС е довело до политически, обществени и икономически преобразувания с положителен знак за българското общество.
"Не съм си и помислял, че веднага след смяната на режима през 1991 г. първото решение на България ще бъде да се присъедини към Международната организация на франкофонията, на която е пълноправен член от 1993 г. В България все още има същинска франкофония и франкофилия – разказва Пиер Колио. – Според мен франкофонията в България идва от сърцето. Струва ми се, че при българите чувствата надделяват над разума и за мен това е положително качество, а франкофонията е избор, направен от сърце, а не продиктуван от рационални или икономически съображения."
Платон например говори за любовна лудост, но директорът на Френския институт обясни и значението на заглавието на френската дигитална колекция Micro-folie (букв. "микро-лудост"), осъществена от музея "Ла Вилет" в Париж и изложена в Регионалния исторически музей в София до 15 октомври.
Folie тук препраща към наименованието на популярните в края на 19 в. павилиони или малки постройки в градините на аристократите и заможните семейства от буржоазията – затворени пространства, където хората са се събирали и са разговаряли по различни теми. Това е и замисълът на изложбата Micro-folie – затворен свят, където посетителят се натъква на цяла култура.
Що се отнася до културните различия, особеностите на България и Франция, за Пиер Колио всичко е относително:
"Като дипломат трябва да се претопите в културата на страната, където се намирате. Сравненията са неизбежни, но главното е нещата да се разглеждат в контекста им. Естествено, има разлики, но те са неизменна част от българската култура и история. Не бива да се сравнява механично, да казваме, че е по-добре или по-зле, а да приемаме нещата, каквито са, да ги разберем и да адаптираме собственото си поведение, да релативизираме."
В София любимото място на дипломата е квартал "Лозенец", където живее. Въодушевяват го зеленината, животът на квартала, социализацията, за която спомагат и разходките с двете му кучета – култура, която според него се е загубила в Париж.
Снимки: БНР, sofiahistorymuseum.bg
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..