„Точно в окото на бурята сме, турбуленцията е изключително голяма. От политическите решения ще зависи дали и как бизнесът ще може да се справи с тази криза“, заяви финансовият министър Асен Василев по време на икономическия форум "Шумът на парите" /на 7 юни/. Преди дни той обяви, че подготвяната актуализация на бюджета се изчислява на база на годишна инфлация от 10,9%, която най-вероятно и ще бъде надхвърлена до края на годината, а реалният ръст на доходите ще е 9%. Според заложеното в актуализацията, въпреки кризата се очаква ръст на икономиката от 2,9%, а потреблението да се увеличи с 3,3%. Дефицитът в бюджета ще остане непроменен – 4,1%.

Още в края на миналата седмица актуализирания бюджет получи принципно одобрение от експертен коалиционен съвет, като целта е до 1 юли да бъде одобрен, за да започнат и антикризисните мерки. Според разчетите на експертите, от тези мерки бюджетът ще изтънее с минимум 600 млн. лв., без социалните плащания. Само от обявените 25 ст. отстъпка на литър гориво разходът възлиза на 150 млн. лв. Нулевата ставка на ДДС за хляба, с идеята той да поевтинее, ще го лиши от още 60 млн. лв. Най-голямата сума, която няма да влезе в хазната, са данъчните отстъпки за родителите – общо 230 млн. лв. За да се компенсират тези намаления, от 1 юли обаче поскъпват акцизните стоки - цигари, вино, бира, пури.

Компенсирането на по-малкото приходи, заради пакета от антикризисни мерки, ще става и чрез преструктуриране на действащия бюджет. Заради забавените доставки на новите самолети, заложените за изтребителите пари ще бъдат намалени от 1,8 млрд. на 1,1 млрд. лв. Няма да се предвиждат суми и за нова бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи. Основният социален пакет е насочен към осъвременяването на пенсиите. Бюджетът предвижда финансово осигуряване на парите за възрастните хора от 1 юли. Реформата в пенсионната система ще струва на държавата 1, 38 млрд. лв. в самото ѝ начало. За да се обезпечи енергийната сигурност и независимост, се планира държавно гарантиран заем от 532 млн. евро. Това включва 150 млн. евро за финансиране на алтернативни доставки на газ и 382 млн. евро за разширението на газохранилището в “Чирен”. Например по-евтиното парно, заради намаленото ДДС от 20 на 9% ще струва 15 млн. лв. на бюджета, а по-евтиният газ – 50 млн. лв.

Проблемът е, че актуализираният бюджет идва под формата на „антикризисни мерки“, а не като последователна реформа във важни сектори за икономиката на държавата, посочват експерти от Асоциацията на индустриалния капитал в България. „Програмата за компенсации за бизнеса е само за май и юни, но в актуализацията на бюджета няма заложен механизъм за продължаване с нови средства във фонда на електроенергийната система – отбелязва председателят на асоциацията Васил Велев:

„В същото време се изсипват около 2 млрд. лева (за антикризисните мерки), които са абсолютно нефокусирани. Те не са насочени към най-нуждаещите се, а са за всички. Има още скрити 2,5 млрд. евро, които са като субсидия за всички, а не само за нуждаещите се, в проекта за решение на КЕВР. С половин млрд. се субсидира парното за всички, а не за нуждаещите се и с още над 2 млрд. евро се субсидира електроенергията, отново за всички, а не само за най-нуждаещите се. По този начин се минира възможността цялата икономика у нас да работи на конкурентни цени, както е при нашите колеги от Европа. В предлаганите от правителството мерки няма нито ред, от това, за което ние договорихме с тях, а именно от 1 юли да има средносрочна трайна програма за компенсиране на високите цени на електроенергията“.

Опасение, че още през есента ще има нова корекция в бюджета, заради динамиката на цените, изразиха и експерти от КНСБ. Тяхната критика е, че на този фондържавата продължава да няма политика по доходите на работещите. „Средната заплата в частния сектор нарасна с 11%, а тази в държавния – с 0%, и така двете величини се изравниха за първи път, при положение че в частния сектор има "сива" икономика и недекларирана заетост“ – пише в анализ от името на КНСБ Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания.

Според него, държавата трябва да има експанзивна политика в условията на криза, следователно трябва да харчи повече. А страната ни от години преразпределя много по-малко като дял от БВП спрямо почти всички страни членки в ЕС. Отдавна ролята на държавата в икономиката е значително по-малка от стандартното за ЕС. „Имам два въпроса към авторите на Бюджет 2022 и неговата актуализация: 1) Защо отказвате упорито да вдигате доходите на хората в бюджетната сфера? и 2) Защо обещахте ръст на минималната заплата в актуализацията, а след това се отметнахте? Мисля, че знам отговорите. Пицата не е пица отдавна. Нещо друго е. Обикновено тесто, но без вкус“ – пише в анализа си Любослав Костов.

Съставил Гергана Манчева

Снимки: БГНЕС