Кризата в правителството, избухнала след излизането от властта на един от коалиционните партньори – "Има такъв народ", е основната тема в България през последните пет дни. Политолози и анализатори активно обсъждат причините и последствията за управляващата коалиция след изненадващото оттегляне на министрите от квотата на партията на Слави Трифонов.

• Криза в правителството или добре изигран ход за политически дивиденти

Международната обстановка долива масло в огъня на българския политически казан.

„Една от важните причини за дестабилизацията е войната в Украйна – посочва заместник-председателят на Народното събрание Атанас Атанасов. – В този тежък сблъсък на Русия е необходим пробив в евроатлантическата общност и тя работи много усърдно в тази посока. Руските специални служби в България използват вътрешнополитическите пробойни в страната, за да може да предизвикат тази дестабилизация. За да може в един момент промяната в обстановката да доведе до положение България да не е сигурен съюзник в евроатлантическата общност."

Що се отнася до болезнената тема за българското вето за началото на преговорите със Северна Македония, Атанасов е убеден, че темата се използва активно като друг коз за дестабилизация на управлението у нас от страна на Сърбия и Русия.

Какви са възможностите, с които разполагаме в подобна ситуация?

Съществуват три възможни изхода от настоящата ситуация, отбеляза в интервю за БНР политологът Цветанка Андреева.

„Първият е правителство на малцинството, което предложи вече тройната коалиция. Възможно е и ново правителство на широкото съгласие в рамките на този парламент, както предложиха от “Има такъв народ“, а също и добре познатите ни избори. Предстои да видим как ще се развият нещата в парламента. Важното за мен обаче е, че скандалите, на които сме свидетели, не съответстват на актуалните обществени проблеми. Този дебат не е свързан с проблемите на хората, а с консумирането на властта, което за пореден път отдалечава политическия от обществения живот.“

Водещата политическа сила в парламента – “Продължаваме промяната”, е готова за предсрочни избори, но ще положи всички усилия да не се стига до тях, заяви Лена Бориславова, началник на кабинета на премиера Кирил Петков. “Нито една парламентарна сила не разглежда предсрочните избори като желан вариант и не мисля, че има за цел да ги предизвика“ – убеден е председателят на Стратегическия съвет към президента професор Александър Маринов.

“Продължаваме промяната“, БСП и “Демократична България“ изразяват желание да продължат да управляват, но въпросът е как ще го постигнат. Това, което знаем засега е, че представители на Продължаваме промяната, водят разговори с отделни депутати от “Има такъв народ“ за набавянето на необходимите им 12 гласа (за да може да се приеме актуализацията на бюджета на страната и други важни закони, свързани с Плана за възстановяване и развитие – бел.ред). Проблемът обаче е и отвъд това, а именно – под каква форма и с какъв аргумент, ще бъде обоснована подобна политическа подкрепа. Ако това са 12 гласа, които се появяват и изчезват според ситуацията, политическата позиция на правителството ще бъде слаба и уязвима за критики.“

Три са правителствата в 32-годината история на прехода у нас, които са се опитвали да превърнат България в нормална западна страна – тези на Филип Димитров, Иван Костов и настоящия премиер Кирил Петков – отбеляза в интервю за БНР политологът Евгений Дайнов:

“Настоящата ситуация ми прилича на онази след свалянето на правителството на Филип Димитров. Той се опита да направи реформи и да откъсне България от Русия, но беше свален и предупреди, че така се отваря вратата към хаоса, през която после влязоха мутрите и руската агентура. Настоящото правителство решително се откачи от руската газова зависимост, застана твърдо на европейски позиции, а това обърква плановете на управляващите през последните повече от 20 години.”

От своя страна политологът Александър Димитров счита предсрочните избори за неизбежни. “Заявката за борба с корупцията, която обедини четирите партии, се изроди в спорове за постове и назначения, което изключително много обърка избирателите” – посочи той:

“За да има правителство на малцинството, трябва да има парламентарна култура, каквато нямаме. Освен това трябва да има повече партии в парламента – други играчи, които не са номинално обявени като управляващи и опозиция и които епизодично да подкрепят предложения на едно правителство.”

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, БНР - архив