Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лиляна Дворянова присвоява в картините си погледи от ренесансови портрети

10
Снимка: Диана Цанкова

Да надзърнеш в съвремието през очите на ренесансовия човек и от това да се родят истории от собствения ти въображаем свят – подобна амалгама от минало, настояще и имагинерност “забърква” художничката Лиляна Дворянова в десетата си самостоятелна изложба “Присвоени погледи” в столичната галерия “Етюд”. Извървявайки пътя от първоначалния замисъл до крайния резултат, тя се натъква на причудливи откривателства – пътувайки в бъдещето, човек успява да се интегрира в новата среда, докато посоката назад го лишава от смисъл и той се превръща в шут.

Идеята да присвои очите от ренесансови и от класически картини хрумва на Лиляна Дворянова като на шега. Един ден, за забавление, тя изработва колажи на членове на своето семейство, преобразявайки ги в кралски особи от старите портрети. След това пуска образите им в интернет, ала за своя почуда заваляват поръчки от непознати, които желаят да се превъплътят в Шекспир, бог Марс и всякакви герои.

Покрай тези занимания художничката събира архив от множество портрети и в нея се заражда идеята да експериментира. Така решава да вземе очите от картините, а с помощта на дигиталната трансформация да изгради съвсем нови образи и истории.

Не гледах картините, докато рисувах – разказва тя. – Стремях се да не вземам прекалено от тях с изключение на очите, които просто “дърпаха” своята история. От тези погледи създадох други портрети с ново повествование, което всеки човек, заставайки пред картината, може да измисли. Наистина има податки – например жена седи на балкон и държи странна птица, но човек субективно сътворява история от това, което вижда в изображението. Оказва се, че един-единствен поглед може да разкаже много истории, затова и от едни и същи очи направих няколко коренно различни портрети.”

По време на творческия процес Лиляна Дворянова забелязва, че образите от портретите сякаш се вглеждат в срещуположния човек –с някакво изискване, а погледът им те пронизва”.

“По някакъв начин портретите носят своето време – продължава тя. – Затова и картините се получиха с особена атмосфера, която не бих могла да постигна, ако просто ги нарисувам или взема очите от някоя фотография и ги колажирам. Те сякаш осветяват с особена светлина това ново визуално пространство, в което са положени. И тази светлина по някакъв начин е дошла от миналото.”

Когато прави шеговитите колажи за своето семейство, художничката се уверява, че съвременните лица, насложени върху ренесансовите и класическите образи, стоят смешно и карикатурно. Докато присвоените погледи от миналото изглеждат естествено дори и днес. “Те стоят убедително, в тях все още има живот, който може да породи образ, история”, казва художничката. Но дали така ще бъде и с нашите очи, ако хората от бъдещето погледнат през тях?

“С новите технологии човекът в един момент може да изчезне и това ме ужасява – отговаря Лиляна Дворянова. – Самата аз използвам дигитални инструменти, но процесът ми отнема време, в което мисля и живея с дадения проект. А ако всичко се прави чрез изкуствен интелект – например задаваме задачата да ни направи картина тип Винсент ван Гог, и той я произведе веднага, съвсем ще се загуби границата с човек, изкуство, авторство. Тогава къде отива творчеството като процес на вътрешно преживяване.”

Поглеждайки през очите на другия можем да събудим емпатията в себе си, да предугадим чужди планове, да усетим дори туптенето на нечие сърце. Вярва се, че погледът улавя като в мрежа ближния.

Може би не ние гледаме през техните очи, а всъщност нас ни гледат от портретите – заключава художничката. – Друг е въпросът как изглеждаме в техните очи. Но когато човек се чувства наблюдаван, той винаги играе някаква роля и иска да изглежда добре в чуждия поглед, така че е добре да се замисляме за това по-често. Въобще връзката минало, история, бъдеще е търсен момент и ми е интересно какво ще произлезе от този експеримент. Нямам обаче окончателни отговори – всеки зрител сам ще отговори за себе си.”

Снимки: Диана Цанкова, Facebook /Галерия Етюд


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Напусна ни проф. Никола Алтънков

На 10 август в София, на 93 години почина проф. Никола Алтънков.   Животът му е белязан от изпитания и отдаденост на българската кауза, което не му попречи да бъде вечен оптимист за бъдещето на своята родина. На 16 години, заради издаване на..

публикувано на 12.08.25 в 11:21
Итън Шейбър

Американецът Итън Шейбър, за когото България е "неговото място"

Какви са българите? Какъв е животът на един чужденец в България? Трудно ли се "опитомява" езикът и културата ни? Къде се пресичат чувството за хумор и любовта към една малка държава от Източна Европа? – въпроси, които всеки един отворен към света..

публикувано на 08.08.25 в 08:45

Ина Сотирова за пътя си до Ямайка, миризливото манго и киното

Няма точна статистика за броя на българите, които живеят на остров Ямайка. Но като доказателство, че трудно може да намерим място по света, на което да няма поне един сънародник, наскоро се срещнах с режисьора Ина Сотирова, която от 10 години живее на..

публикувано на 03.08.25 в 09:25