Животът и съдбата на българските преселници в Таврия, които наброяват близо 40 000 души, заселени на територията на днешна Украйна и полуостров Крим, рядко са обект на изследвания, полемики и обсъждания. Липсата на достатъчна публичност по темата, води и до погрешното схващане, че бесарабските и таврийските българи са една и съща родна диаспора. Таврийските българи са с много по-малка численост от сънародниците ни в Бесарабия. Процесът на тяхното изселване започва още по време на Руско-турските войни от 1769 до 1878 г., продължава и след 9 септември 1944 г.
В своя труд "Цената на българщината в Таврия" доктор Владимир Калоянов дава отговор на редица въпроси, свързани с демографското, икономическото и социалното развитие на тази по-малобройна българска общност. Обект на изследванията му е конкретен 30-годишен период в началото на ХХ век:
"Засягам периода от 1917 до 1945 година, защото от 1917 г. Руската империя започва опитите си да ни асимилира – обяснява в интервю за Радио България Калоянов. – С тази книга се старая да покажа как да не правим грешки. Целта ми е тя да стигне до училищата. Тази история трябва да служи за урок как да оцеляват българите и българщината в чужбина. Заради нея, макар да не съжалявам, че я написах, аз вече не мога да пътувам в Украйна, тъй като рискувам да бъда задържан от руснаците на път за родния ми град Мелитопол."
Председателят на Държавна агенция "Архиви" доцент Михаил Груев посочи някои от неоспоримите достойнства на този труд, запълващ един значителен период от полето на историята.
От близо 30 години в България съществува Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец", чиято цел е да направи тази общност по-видима у нас. За изминалото време, организацията е постигнала не един успех в тази посока.
"През годините нашето дружество е работило и продължава да работи за изграждането и поддържането на културни връзки с българите в Бесарабия и Таврия – пояснява съпредседателят на "Родолюбец" Галин Георгиев. – Нашата дейност се ограничава в няколко основни пункта. На първо място, това е Денят на бесарабските българи, който отбелязваме на 29 октомври."
По думите на Георгиев, именно на неговата организация се дължи възраждането, още преди 20 години, на ежегодните чествания на този ден.
Сред акцентите в тяхната дейност е и издаването на алманах с текстове от сънародници от най-старите български общности, населяващи Украйна, Молдова, Русия, Казахстан и други бивши социалистически републики. Дружеството е организатор и на ежегодна кръгла маса, посветена на различни проблеми, отнасящи се до тези общности. Сред успехите, постигнати от "Родолюбец", Галин Георгиев изтъкна решаването на сериозен проблем, свързан с Постановление 103 на Министерския съвет, което позволява граждани от Украйна, Молдова и други страни, да се обучават в български висши учебни заведения.
"По това постановление имаше доста проблеми преди 1 година. Случи се така, че от кандидатите, които могат да се възползват от тази възможност, бяха изключени онези, които вече имат българско гражданство. Сдружението ни проведе редица срещи в Комисията за българите в чужбина в Народното събрание, както и с вицепрезидента Илияна Йотова. Нашите настоявания се увенчаха с успех и проблемът вече е решен."
Снимки: БГНЕС, личен архив, архив
Среща на представители от четири клуба на Македонската патриотична организация (МПО) в САЩ и Канада – "Пирин" - Чикаго, "Бистрица" - Синсинати, "Тодор Александров" - Йънгстаун и "Дамян Груев" – Индианаполис, се състоя в Индианаполис. Това съобщи..
На 2 ноември, в сградата на Европейския съюз на площад "Венеция" в Рим бе представен филмът "Усещане за принадлежност" на режисьорката Ирена Даскалова и по идея на Венета Ненкова, създател на неделното училище "Асен и Илия Пейкови" в италианската..
В Генералното консулство на България във Валенсия е постъпила информация от близките на един от българските граждани, с които нямаше връзка досега, че са успели да установят контакт с него и се намира в добро здравословно състояние, съобщиха от..