Знаете ли, че сградата на "Столична библиотека" на площад "Славейков" в София е проектирана от една от най-добрите жени архитекти в България – Виктория Ангелова, през 1926 година. Построена е за административен център на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Едва през 1990 година става постоянен дом на книгите. И ако вече се питате, защо този факт е толкова важен, ще кажем, че той е част от историята на българската архитектура и на световната борба за равноправие на половете.
Подобно на много професионални области и в архитектурата, жените е трябвало да извървят труден и враждебен път, за да докажат таланта си и да извоюват правото си на образование и работа. Част от този път показва изложбата "Госпожо архитект, FRAU ARCHITEKT", представена у нас от "Гьоте-институт" България и Фондация "Български архитектурен модернизъм", посветена на жените в професията на XX век. Експозицията ще бъде открита на 4 юли в Градската градина в София и представя двадесет портрета на дами и техния обществен и исторически принос в два различни контекста – немски и български. Първата част на изложбата се фокусира върху германската реалност, подготвен от Германския архитектурен музей oт Франкфурт на Майн (Deutsches Architekturmuseum) и вече е показвана в няколко европейски държави, а българският принос по темата е опит за допълване на общата картина в Европа. Тя е дело на Васил Макаринов и Теодор Караколев от Фондация "Български архитектурен модернизъм"“. Двамата историци работят много усилено през последните години за популяризирането на добрите архитектурни примери от междувоенния период у нас, за тяхното познаване, осмисляне и опазване. И тук идва първата особеност на проекта в София – немската изложба няма времеви ограничения и "стига" до съвремието. Българската част е ограничена само в годините между двете Световни войни. "Това е началният период, в който жените изобщо биват допуснати до тази консервативна мъжка сфера и доста трудно навлизат в първите години поради резервираното отношение, което има към техните възможности" – обяснява за Радио България Теодор Караколев.
"Първите жени архитекти в България се появяват в периода на Първата световна война, поради заминаването на много мъже на фронта и появата на един професионален вакуум, който бива запълнен от тях. Много важно е да кажем, че в този период няма архитектурно образование в България и всички, които са имали желание и възможност е трябвало да завършат следването си в чужбина, предимно в Германия – Мюнхен, Дрезден или Берлин. До средата на 40-те години на ХХ век около 30 български архитектки завършват подобно образование.
Процентът на жените от всички български архитекти не е голям – под 10%. Само до 1935 г. има малко над 400 архитекти с проектантско право в страната. В тези години трябва да отбележим, че има много малко проучена и събрана информация и за съжаление много малко знаем за работата на първите две дипломирани български архитектки –Мария-Луиза Досева и Елена Маркова, завършили през 1917 г., съответно в Дармщат и Берлин. Като най-изявените имена – Виктория Ангелова-Винарова и Елена Варакаджиева-Скордева, които са основна част от изложбата, са получили своите дипломи малко по-късно, в началото на 20-те години на миналия век. И двете се занимават с частна архитектурна практика и много активно участват в архитектурни конкурси, каквато е практиката по онова време."
Паралели между българската и германската реалност за жените в архитектурата са много – всички навлизат в професията след Първата световна война, с изключение на Емили Винкелман, стартирала своята самостоятелна дейност през 1907 г. Но всички те се сблъскват с предразсъдъците на обществото и нерядко успяват да се преборят с тях, което говори за целеустремеността им, смята Теодор Караколев.
"Едно от интересните неща при Виктория Ангелова е, че тя започва практиката си като архитект към Министерство на обществените сгради и при един от проведените конкурси, който тя печели, инвеститорът не ѝ се доверява и избира друг проектант. Причината е, че според него била едновременно и много млада и жена. Това, обаче не я отказва и през годините успява да се наложи в обществения и професионален живот на страната. Така в началото на 40-те години на миналия век, заедно със своята колежка Мара Захариева, тя проектира санаториума за гръдоболни край село Радунци, Казанлъшко, което е била най-голямата по рода си дотогава построена болнична сграда в България."
Днес зала № 403 в Столична библиотека носи името "Виктория", а до входа на библиотеката има паметен надпис. Морското казино в Бургас, Пощенската палата и Първа Девическа гимназия в Пловдив са част от общественото наследство, което е оставила Виктория Ангелова. И като споменахме града под тепетата любопитна е и историята на архитект Надежда Нанчева. Въпреки, че има възможност за просперираща кариера благодарение на своя баща, големият пловдивски архитект Лазар Нанчев, тя избира да остане на работа в Областната архитектурна служба в продължение на четири десетилетия и се превръща в жената, която отговаря за облика на Пловдив. "Беше любопитно да видим, че нашите германски колеги са изтъкнали факта, че Ирис Дулин през 60-те достига до подобен висок обществен пост на градски архитект в ГДР, докато в България това се случва още през 1926 година", разказва Караколев.
Друга разлика, която откриваме чрез паралела в изложбата е, че българките са работили предимно в екип, докато немските им колеги са били повече индивидуалисти в работата си. Теодор Караколев няма конкретно обяснение за това, но казва, че като цяло българската архитектурна школа е изградена предимно на екипна работа.
В изложбата "Госпожо архитект…" са включени портретни снимки, проекти, чертани на ръка, планове, скици и декоративни рисунки, които ни отвеждат в онези славни години с женски привкус. Днес, без значение дали са дело на мъж или жена, сградите от първата половина на XX век в България имат един и същ проблем – липсата на опазване на културното наследство, което те представляват.
"В годините, в които настъпва модернизмът, се налага един по-изчистен стил, който говори не толкова с орнаментиката, колкото с обемите на сградите, с цветовете и особеностите на фасадните мазилки. И именно това са нещата, които най-често биват променяни при осъвременяването им и извършването на ремонти. И много често по време на архитектурните обиколки, които правим в различни градове това се вижда много лесно“ – споделя Караколев. Подобни архитектурни разходки ще бъдат организирани и в рамките на изложбата в София. Първата ще бъде след откриването на 4 юли, а втората на 9 юли.
Изложбата "Госпожо архитект" може да бъде разгледана в Градската градина на София до 18 юли.
Снимки: предоставени от организаторите
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..