Добра реколта на пшеница – около 7 млн. тона, очакват тази година българските производители при стандартен добив около 5 млн. тона годишно, прогнозира министърът на земеделието в оставка Иван Иванов. Въпреки благоприятната прогноза българските зърнопроизводители изпитват безпокойство. Повод за това са растящите разходи и въпросителни около реализацията на продукцията в условията на безмитен внос на зърно от Украйна, което е и с много по-ниска себестойност. На среща със зърнопроизводители в радневското село Боздуганово през юни министърът обеща, че Министерството на земеделието ще защити интересите им. Той изрази надежда, че българските стопани ще продадат продукцията си на цена, която ще им позволи да покрият по-високите си разходи.

Пред БНР Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, разказа за предизвикателствата пред бранша:

"Пшеницата, която произведохме тази година е с висока себестойност. Цената на торовете се вдигна 3-4-5 пъти спрямо предходната година, растат цените на препарати, семена, консумативи, горива, заплатите на нашите работници, които при тази инфлация трябва да бъдат анексирани…."

Друг проблем е, че складовете на българските търговци вече са пълни с украински слънчоглед, а българският излиза след около седмица. Същото се отнася и за пшеницата и царевицата. Според Костадинов новите условия на пазара са в ущърб за българския земеделец:

"Понеже ние в ЕС трябва да изпълняваме ангажименти от всякакъв род, за да произведем стока по европейски изисквания по отношение на пестициди и други, в крайна сметка произвеждаме един скъп продукт, който отговаря на изискванията на Европа. Ние обаче сме страна близо до конфликта, а обикновено в такива времена спекулациите стават най-добре. Тук се вкарва слънчоглед, който не знаем как е произведен, с какви препарати, дали идва от замърсен район, а знаем, че в Украйна има такива. Държавата трябва да си влезе в ролята. Както ние изпълняваме всички ангажименти към нея, като плащаме данъци и изпълняваме европейските изисквания, така и тя трябва да си изпълнява своите. Всяко такова недоглеждане или нарочно бездействие ощетяват българските производители".

Притесненията на Костадинов споделя Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Тя прогнозира, че новата ситуация ще доведе до трусове в бранша, фалити на по-малките стопанства. „ЕС явно е решил, че ще спасява земеделието на Украйна и Молдова и няма да спаси европейското земеделие“, подчерта Жекова пред БНР Варна.

Заниженият контрол на вноса от Украйна не се отрича и от земеделския министър Иван Иванов, който в парламента в отговор на депутатски въпрос каза, че продукцията от Украйна се проверява единствено за хектолитър, влага, протеин и глутен.

"Европейската комисия взе решение всички количества, които излизат от Украйна, да не се облагат с мито и да не минават съответния фитосанитарен контрол“, обясни Иванов пред парламентарната Комисия по земеделието в отговор на депутатски въпрос защо в България безконтролно се внасят големи количества пшеница и слънчоглед от Украйна с неясно качество. „Въпреки това аз съм поел ангажимент и ще направим проверки в складове, където има наличности такива, за да се опитаме да не подлежим на санкция после като държава, че ги проверяваме, тъй като са освободени от фитосанитарен контрол, дали имат вещества, които са извън нормите и съгласно изискванията на ЕС", допълни Иванов.

Дали проверки ще има, какво ще последва от тях и как ще бъде защитен трудът на българския производител, е трудно да се прогнозира, особено в нестабилните времена, в които живеем, с правителство в оставка.

Съставил: Миглена Иванова

Снимки: EПА/БГНЕС, БГНЕС, agri.bg