В Патагония шият нашенски носии, свирят на гъдулка и отглеждат българска чубрица

Студеният юг на Аржентина – така наричат географската област Патагония, заемаща най-близките до южния полюс територии на Латинска Америка. На ветровития бряг на Атлантическия океан е кацнал пристанищният град Комодоро Ривадавия, известен още от началото на 20-ти век с мащабната си нефтодобивна индустрия. По това време, подгонени от Голямата депресия, тук се заселват емигранти от цял свят, в т.ч. и многобройна колония от България.

Сред тях е и дядото на Ценка Генова, която е председател на асоциация "Кирил и Методий" в града. "Ние сме най-южното българско дружество в света. Живеем на 45-ия паралел в провинция Чубут" - казва Ценка и бърза да се извини за разваления си български. Тя е родена в Троян преди 66 години. Когато е на две годинки, с родителите си напускат социалистическа България и се установят при дядо ѝ в град Комодоро Ривадавия, разположен на другата страна на земното кълбо и по-точно на 13 300 км от родината.

Ценка и съпругът й Карлос

Комодоро Ривадавия е известен с това, че населението му е съставено предимно от преселници от цял свят и техните потомци. А българската общност е най-колоритната в града. Вижте видеото:

В наши дни в района на пристанищния град живеят над 2000 българи. Това са потомци на български емигранти или деца от смесени бракове, които са с българско самосъзнание. Ценка е единствената българка в града, която е раждана в България. Тя е омъжена за Карлос - аржентинец от италиански произход, а децата им знаят български, макар и примесен с испански. Повечето ни сънародници в Комодоро Ривадавия са заети в нефтодобивната индустрия. Но не само. Ценка например е пенсиониран лекар с 35-годишен стаж в държавна болница. От нея разбираме, че българската асоциация в града е основана преди 33 години и наброява около 80 активни членове. Но инициативите им въвличат десетки млади наследници на български заселници от целия регион:

00:00 / 00:00

Ценка Генова пред Радио България

"Примерно в първите дни на март винаги честваме в салона на дружеството Деня на освобождението на България и отбелязваме също 1 март, като разказваме за мартениците и българските обичаи, макар че тук по това време е есен. Празникът е повод да споменем и за далечната ни родина, да отдадем почит на Васил Левски и Христо Ботев, да споменем за творчеството на Иван Вазов и пр. И тогава каним много българи, както и официални лица и общественици от града", казва Ценка.

Българките в града се готвят за ежемесечния кулинарен фестивал

На 24 май децата на някогашните преселници също се събират, за да празнуват Денят на българската култура и на славянската книжовност. Заедно отбелязват и други български празници. С ентусиазъм и въображение жените популяризират нашенската национална кухня по време на ежемесечните кулинарни фестивали. По стари рецепти, донесени от техните баби, те приготвят кисело зеле, теглят кори за баница, предлагат щрудели, орехова торта, меденки и др.

Българските традиции се спазват в Комодоро Ривадавия

Всяка седмица в Комодоро Ривадавия отеква българска народна музика. Млади хора от целия град се събират, за да репетират български народни танци. На преплетените ни хора и ръченици те се учат от техните майки и баби, но най-вече от … видеа в YouTube. А кулминацията настъпва на 4 септември, когато българската фолклорна група събира овациите на многонационалната публика по време на ежегодния Панаир на общностите в града.

Участие в ежегодния Панаир на общностите в града

"Тази година ще се представим с танци от Родопите", казва Ценка и добавя, че с изключение на няколко национални костюма, подарени от посолството ни преди време, хората в Комодоро Ривадавия сами си кроят и шият българските носии. Има и певческа група "Орфей", както и инструментална група, в която младите се учат да свирят на гайда и кавал. "Но преди месец ни донесоха гъдулка, тъй че започна обучението и по този наш инструмент", казва Ценка. А на въпроса какво ни обединява и различава с аржентинците тя отговаря: "Обединява ни това, че сме топли хора, но ни различава трудолюбието":

"Ние, българите, сме свикнали на работа и на труд още от вкъщи, от мама и татко. За нас не е нормално да не се работи. Тук, в Патагония, климатът е много тежък. Въпреки това почти всички си имаме градинка и произвеждаме домати, чушки, зеленчуци. Даже някои си отглеждат истинска българска чубрица. Точно вчера валя сняг! Но видях, че в двора ми са поникнали българските кокичета, донесени в Аржентина още от мама“ - радва се Ценка Генова. А може би това е добра поличба на фона на тревожните събития по света?

Снимки: Дружество "Кирил и Методий“ в Комодоро Ривадавия