Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Билкарството е жизнеопределящ отрасъл за много от малките населени места в България

Между 5 и 10 % са култивираните билки, които се произвеждат у нас

Снимка: „Биопрограма“

Почти няма човек в България, който да не познава основните видове билки и да не е прилагал поне веднъж в живота си лечение чрез отвара от билки. Страната ни има изключително богата и разнообразна природа, затова на нашата територия се среща голямо разнообразие от лечебни растения. Според изследователите у нас растат около 3600 вида билки, като за лечебни цели се употребяват най-много към 700, а всяка година се събират редовно 300 вида билки. От десетилетия сме в списъка на страните, в които се добиват най-висококачествените лековити растения. У нас обаче остава малка част от събраната продукция, защото над 80% от годишно добиваните близо 15 хиляди тона билки се изнасят в чужбина, предимно в САЩ и в страни от Западна Европа.

Проблемът е, че вече е на път да изчезне тази стара традиция – българите да излизат сред природата, за да събират билки – това казва Десислав Дионисиев, изпълнителен директор на голяма компания за билкови продукти, позната както у нас, така и на световните пазари.

Десислав Дионисиев

"Билките са фактор в земеделието, затова много държави в ЕС отделят голямо внимание на билкарството и по-специално за култивиране на билки" – казва той пред Радио България:

"Има само един начин да се задържи интересът към билкарството у нас, това е берачите да си получават заплащането навреме, за да имат интерес и по-нататък да берат билки, защото това е трудоемка работа. Има места в България, където все още това е основна дейност и основно препитание на хората. Това е много важно и за задържане на населението, защото на много места страната ни е обезлюдена, в селата няма хора. Затова билкарството трябва да се запази като поминък и да бъде подпомагано. Много скоро в България ще има около 8-10 града с жители, а в селата няма да има кой дори да те посрещне. Затова аз от 30 години настоявам да се погледне сериозно на този отрасъл като много важен за малките населени места. Досега обаче никой не обърна внимание, съмнявам се, че и сега някой ще ме чуе."


В България никой не обръща внимание на билкарството – казва Десислав Дионисиев и добавя, че неговата фирма плаща високи такси на държавата за това, че ползва продукти от природата. Но тези пари не отиват за развитието на сектора, а има и остра нужда от обучение на хората, които събират билките, защото те трябва добре да познават стотиците видове билки, които има по нашите земи.

Някои видове билки се култивират у нас, като по този начин се осигуряват по-големи количества и се контролират качествата на лечебните растения. "Тук се култивира най-вече маточина, мента, бял трън, медицинска ружа, мащерка, но това е между 5 и 10% от общия обем билки, които се събират в България" – пояснява Десислав Дионисиев:

"Непрекъснато се повишават изискванията за качество в световен мащаб и ние влагаме огромни усилия, за да сме конкурентоспособни и да достигнем нивата, които са заложени в света. Изнасяме билки в насипно състояние. След като се изкупят билките от хората, които ги събират, започва в предприятието дълга обработка, докато станат готови за износ. Само в българския клон на "Биопрограма" постоянно работят около 200 души, в Полша са 15 и в САЩ има фирма, в която работят 30 души за нашата компания. Освен тези работни места обаче, ние даваме препитание на още хиляди хора, тези които култивират и произвеждат и тези, които събират билките. Това не е просто сезонна, а е целогодишна работа. От големите ни клиенти в САЩ всички знаят нашето име, големите фирми в Европа също ни познават. Когато говорим за успешен бизнес, ние няма смисъл да си правим реклама, важно е да си вършим работата добре и това, че сме така търсени, значи че успяваме."

Снимки: "Биопрограма"
По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52
Президентът Румен Радев изнесе лекция в Дипломатическата академия при Министерството на външните работи на Виетнам

Мъдрата дипломация може да предотврати войната

Президентът Румен Радев, който е на официално посещение във Виетнам , изнесе лекция по повод 75-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни в Дипломатическата академия към Министерството на външните работи...

публикувано на 26.11.24 в 09:46

ЕП отново ще призове за влизането на България и Румъния и по суша в Шенген

На откриващата се днес сесия на евродепутатите в Страсбург Европейският парламент отново ще призове за пълноправно членство на България и Румъния в Шенген. От съобщението за дневния ред става ясно, че ЕП ще обсъди въпроса заедно с Европейската..

публикувано на 26.11.24 в 07:15