Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По съседски: Събития с балкански адрес

Не стихват протестите в Северна Македония

През седмицата не стихнаха протестите в Северна Македония срещу френското рамково предложение за начало на преговори за присъединяване на страната в ЕС. Кулминацията на протеста, воден от опозиционните партии ВМРО-ДПМНЕ и проруската "Левица", беше по време на започналото парламентарно обсъждане на предложението. Пред депутатите говори председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. "Европа няма никакво съмнение, че македонският език е вашият език и ЕС ще го приеме без никакви допълнителни класификации. Насърчавам ви да се възползвате от това предложение, за да бъдете от вътрешната страна на преговорния процес, а не да чакате извън него", каза гостенката и намекна, че няма да има по-добро предложение. Опозицията отговори с вувузели, демонстративно късане и палене на документа и знамето на ЕС, пише slobodnaevropa.mk.

Черна гора отново е пред политическа криза

Дритан Абазович

Ако в парламента няма подкрепа за актуалното правителство, всички опции са на масата, заяви премиерът на Черна гора Дритан Абазович, предава агенция МИНА. До разцеплението в управляващата коалиция се стигна след подписването в Белград от Абазович на Основния договор със Сръбската православна църква. Ръководството на Демократичната партия на социалистите на президента Мило Джуканович съобщи, че кабинетът на Абазович е загубил тяхната подкрепа, защото договорът нарушава коалиционното споразумение и интересите на страната. Но партията заяви, че "остава посветена на политическите процеси, които водят до членство на Черна гора в ЕС". Еврокомисарят по външната политика Жозеп Борел, който посети на 14 юли Подгорица, призова местните политици да продължат реформите и да не се отклоняват от пътя към еврочленството.

Сърбия също иска да внася азерски газ

Изгражданият интерконектор с България е жизненоважен за Сърбия и диверсификацията на газовите доставки, заяви енергийният министър Зорана Михайлович, предава REUTERS. Връзката с България трябва да е готова през септември 2023 г., а Белград вече преговаря с Азербайджан за доставки на природен газ. Михайлович посочи, че интерконекторът ще позволи на Сърбия да получава и втечнен газ от Гърция през Комотини и Стара Загора. Сърбия е напълно зависима от руския газ и иска от 2023 г. поне 40% от синьото гориво да не е руско. "Газпром" контролира единственото газохранилище в страната Банатски двор и националната енергийна компания NIS. Според президента Александър Вучич Белград може временно да поеме контрола над NIS заради санкциите срещу Русия. Белград е принуден да преговаря и за доставки на петрол от Ирак.

Следващата година Хърватия става част от еврозоната

Приемането на Хърватия в еврозоната от 1 януари 2023 г. беше окончателно потвърдено с одобряването на последните 3 документа от Съвета на ЕС. С Хърватия страните в еврозоната ще станат 20. Последната досега присъединила се държава беше Литва, където общата валута е въведена през 2015 г. Еврокомисията, Европейският парламент и страните от еврозоната вече одобриха въвеждането на еврото от Хърватия. През 2020 г. Хърватия влезе заедно с България в "чакалнята" на еврозоната. Страната беше приета в ЕС през 2013 г. Обменният курс, при които ще стане замяната на националната с общата валута, е 7.5345 хърватски куни за едно евро, съобщи агенция HINA.

Гърция и Кипър осъдиха Дания заради ползването на марката "Фета"

Дания е позволила на своите производители да продължат да изнасят сирене със защитено наименование за произход "Фета", постанови Съдът на ЕС, цитиран от FP. Той е бил сезиран от обединена жалба на Кипър и Гърция. "Фета" е защитено наименование на европейско ниво от 2002 г. С решение от 2005 г. правосъдният орган на ЕС запази правото само за производители, базирани в Гърция, да назовават "фета" емблематичното овче сирене, отхвърляйки обжалването на Дания и Германия. Дания не е изпълнила задължението си и не е спряла да използва наименованието "фета" за сирена, предназначени за износ към трети страни, постанови съдът в Люксембург. Ако Копенхаген отново не изпълни решението на съда, Еврокомисията, която представлява жалбоподателите, може да поиска срещу страната да се въведат парични санкции, предава БТА.

Съставил: Иво Иванов

Снимки: ЕПА/БГНЕС, Ройтерс

По публикацията работи: Анна Фуцкова

Още от категорията

Благотворителният "Виенски бал" в София подкрепя нова социална кауза

Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в традиция за българската столица "Виенски бал". Тазгодишното издание, предвидено за 8 февруари, е..

публикувано на 03.02.25 в 14:15

През 2024 г. най-много са новите българи от Украйна и Турция

16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г. броят на получилите българско гражданство надхвърля 16 000 – броят им достига този от пандемичната..

публикувано на 03.02.25 в 11:16
Министърът на външните работи Георг Георгиев

Няма покана от Скопие за общо честване на Гоце Делчев

Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана да почетем заедно този ден, съобщи външният министър.  Георг Георгиев определи отношенията между..

публикувано на 03.02.25 в 09:27