Докато артистите в България все още се опитват да вземат глътка въздух и да се съвземат от Covid-паузата на своя талант, то на международно ниво светлината в тунела е все по-видима. След като през миналата година фестивалът за съвременен танц в Пловдив "One Dance Week" стана един от учредителите на Европейския танцов алианс Big Pulse Dance Alliance (BPDA), то наскоро българинът Атанас Маев, съосновател и ръководител на „Derida dance center“, беше избран за първия представител от Източна Европа в борда на директорите на Еuropean dancehouse network (EDN). Организацията, която води началото си от 2009 година, днес обединява 48 неправителствени организации и театрални сцени от 28 страни, поддържащи културна инфраструктура за развитие на съвременния танц в Европа.
Доскоро Балканите нямаха свой представител в мрежата, разказа за Радио България Атанас Маев. През 2020 година, след шестмесечен период на проверка относно творческите сходства в идеите и разбиранията за развитие и работа, към EDN са присъединени Локомотива от Македония (Lokomotiva), Ареал от Румъния (AREAL | Space for choreographic development ),“Станица“ от Сърбия (Station) и първият и единствен център за съвременен танц със собствена сцена в България - Derida Dance Center. А днес регионът вече има и свой представител в управителния орган на мрежата за мандат от две години.
Самият Атанас Маев е икономист по образование и се занимава с културен мениджмънт вече 20 години. Заедно с хореографа Живко Желязков през 2002 година създават частна танцова компания в Южна Испания, където работят няколко години. През 2010 г. двамата се връщат в родината си и основават Derida Dance Center - днес едно от основните пространства и лице на независимата сцена в България.
За таланта и възможностите на Атанас Маев като ръководител на културно пространство говори не самото дълголетието на центъра, но и фактът, че виждането за развитието на изкуството е напълно споделено от европейските му колеги.
„По принцип ние в момента сме в годината на устойчивостта. Derida е един устойчив модел, който е изграден в изцяло неустойчива среда. България винаги е имала слаба икономика и културата ни е била слабо подкрепена на държавно ниво, което изисква изключителна адаптивност и това успяхме да покажем, че правим. Но следващата година е годината на равенството, на включването. Географският дисбаланс, който съществува в нашата област е изключително видим. В България, и изобщо в региона на Балканите, имаме все още толкова много работа, която трябва да бъде свършена по изграждането на мостове между различните културни формации и институциите на локално ниво. Много е важно да намерим и припознаем правилните и работещи практики, които са в западните държави, където вече успяват да реализират прекрасни резултати с много силна и ясно изразена социална значимост на своите проекти. Това е силата на съвременния танц. В същото време годината на равенството е година на включването и ние имаме за цел да покажем, че можем да бъдем достойна част и партньор в мрежата и равностойно може да участваме в размяната на опит. Защото много наивно би било да мислим, че можем само да получаваме. Трябва и да даваме, да се развиваме и да полагаме усилия.“
Тежкият период на ограничения и изолация засегна преди всичко независимите артисти в България, които бяха принудени да спрат работа и да сведат приходите си до нула. Според Маев от изключителна важност в момента е да се запази именно този творчески актив, който е в рискова среда.
„Проекти, които са развивани в периода на пост-комунизма у нас са коствали изключително много усилия на нашите колеги. Тук много съществена роля има Планът за възстановяване и устойчивост със средства от ЕС, който, ако бъде приложен правилно, спасителната финансова помощ трябва да отиде именно при частните културни организации, които не получават държавно субсидиране. Разбира се, това финансиране е гарантирано срещу реформи, които трябва да бъдат изпълнени. От друга страна важно е да помислим как да свържем нашите публики, да премахнем разграничението им на театрална, танцова, музикална и други. Публиката трябва да има достъп до различен вид естетики, за да може да развие своя вкус и разбирания, а така и своята стойност като фактор за оценка на един културен продукт. Затова е много важно не само проектите ни да бъдат на високо ниво, но и да гостуват чуждестранни артисти, които да служат за сравнение на публиката“ – обяснява вижданията си Атанас Маев.
Припознава идеята за „хоризонталните партньорства“ на свой колега от Нидерландия, който стои зад фестивала “Today’s arts“, и вярва, че йерархия не се гради във вертикала, който винаги някъде горе се счупва.
„Започваме от локалната действителност, потребност и възможности. След това трябва да имаме комуникация с международните ни партньори, да ги каним в България, за да може чрез тях да покажем, че процесът в България е в градивна посока. Само така може да се направи връзка между Балканите, Източна Европа, Центъра и Запада. Да погледнем голямата картина и да видим, че ние сме едно цяло и тази свързаност трябва да бъде извън закономерността, която е създадена от политическите граници и ограничения. Ние, хората на изкуството, трябва първи да изградим тези мостове към единство. Артистите са първите, които подават ръка и показват, че проблемът е в политиките на времето, а не в хората, които плащат цената. Това са съобщенията на изкуството - те са за мир, за опазване на околната среда, срещу насилието във всичките му форми.“ – категоричен е културният мениджър. Вярва, че свободният дух на артиста много често няма цензура и поставя най-важните и истински въпроси пред публиката, които провокират обществен дебат. По този начин, освен чрез своята естетична функция, изкуството изгражда проактивни, мислещи, хора, подготвени утре да направят своя политически, културен, обществен или личен избор, с което започва и промяната на всяко време и система, казва Атанас Маев.
Снимки: Derida Dance Center, Еuropean dancehouse networkИталианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..