Чистият въздух зависи в голяма степен от индивидуалните усилия и известни лишения на всеки от нас. И макар този факт да звучи донякъде плашещо, с времето броят на хората, избрали да живеят малко по-екологично нараства. Все по-често по българските пътища срещаме екологични превозни средства - велосипеди, електически тротинетки и скутери, елекромобили. А да прекосиш България с електромобил, оказва се вече не е невъзможно. Разстоянието от най-източната /нос Шабла на Черно море/ до най-западната точка /КГПП Връшка Чука край Видин/ на страната ни е 623 км и може да се премине с едно или две зареждания на батерията на електромобила. А изграждането на зарядни станции към бензиностанции и на други места е постоянен процес.
4614 са изцяло електрическите автомобили, регистрирани у нас към началото на юли тази година, сочи статистиката на МВР. Година по-рано тези возила са били 2537. Въпреки редицата преимущества, които имат притежателите им, като безплатното паркиране в синя и зелена зона в населените места, освобождаването от местен данък за автомобила и други, българинът все още подхожда с недоверие към идеята да се откаже от конвенционалния си автомобил.
Една от причините за това е високата цена на батериите, както и все още недостатъчният брой зарядни станции по пътищата в страната. Двете тревоги са един удобен балон, който те не искат да се спука, смята председателят на УС на Национална браншова организация Индустриален клъстер „Електромобили“ /ИКЕМ/ Илия Левков.
“Актуалният брой на работещите зарядни станции е над 600, като в тази бройка влизат само публично достъпните обекти“ – посочи в интервю за Радио България той.
Левков обори и схващането, че батериите и тяхното рециклиране са потенциална „екологична бомба“.
“Що се отнася до батериите – тежестта им не се дължи на количеството литий, а на свързаните с тях системи за безопасност. Гаранцията им е осем години, като след това ресурсът им пада с около 20%, тоест могат да бъдат използвани поне още толкова години. Към днешна дата има поне пет компании в Германия и Франция, изградили свои заводи за рециклиране на батерии.“
Друга пречка пред закупуването на електромобил в България е липсата на държавна политика, насочена към стимулирането на електрическата мобилност. Има се предвид както придобиването и поддържането на превозните средства, така и съпътстващата ги зарядна инфраструктура, софтуер за нейното управление и обучение на съответните служители. В България все още липсва национална стратегия, по която да се управлява и регулира този все по-бързо развиващ се пазар. Липсва и широкодостъпна информация относно местоположението на зарядните станции, затова председателят на Индустриалния клъстер „Електромобили“ има конкретно предложение:
“Държавата, в лицето на Министерството на транспорта, да предприеме мерки по създаването на единна информационна система, в която да бъдат означени всички инсталирани зарядни станции с тяхната мощност, каква част от тях са платени и как работят. Това би облекчило значително сегашните, а и бъдещите ползватели на електромобили.”
Индустриалният клъстер „Електромобили“ е част от Секторния съвет за електрическа мобилност към Министерството на образованието и науката, създаден през 2019 година. С негово съдействие досега са открити специализирани паралелки за изучаване на електромобилността в множество национални професионални гимназии в България, обучени са множество преподаватели. Създадени са и допълнителни центрове за професионално обучение на техници и монтьори на електрически превозни средства. По думите на Левков, интересът към тези специалности е голям и в момента в тях се обучават над 900 деца.
Снимки: ИКЕМ, архив, БГНЕС
Доналд Тръмп ще гледа на ЕС като на „екселски файл", каза българският евродепутат от ЕНП Ева Майдел, която е и зам.к-председател на делегацията на Европарламента за връзки със САЩ. Тя даде днес пресконференция за български журналисти в Брюксел. "През..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за турската армия. Съществува до освобождението на България, но след Руско-турската война /1878г./ за..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около 2.8 млн. сънародници. По данни от преброяването на населението, проведено у нас от НСИ през 2021..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният..