Късчета България, разпръснати по света и преоткрити от децата на нашите сънародници – това представлява изложбата, подредена във фоайето на сградата на Българската академия на науките, която ще даде начало на годишната среща на Асоциацията на българските училища зад граница на 27 и 28 юли.
"Изключително голямо впечатление ми направиха изследванията, картините и филмчетата, направени от децата от Лондон и Оксфорд – там наистина са разбрали идеята на това биенале. В едно филмче разказват за тракийското съкровище, което се намира в един от музеите в Оксфорд. Бях много впечатлена и от една друга следа, открита в лондонски музей – диадема на българска принцеса от Преслав. Това бяха за мен много интересни открития. Препоръчвам на всички български туристи, които отиват в Лондон или Оксфорд, на всяка цена да отидат и да открият тези български следи.“
Венета Ненкова признава, че е организирала биеналето и изложбата малко на инат, за да покаже как според нея трябва да изглежда един форум за деца, а именно – да бъде подплатен с най-доброто, което съществува в нашето обкръжение. "За мен най-доброто е БАН. Поисках техния патронаж, защото вярвам, че децата трябва да имат контакт с големи личности“, казва българката, давайки пример със себе си и срещите с изключителни преподаватели и личности като композитора Парашкев Хаджиев, италианския режисьор Еторе Скола, изследователя на българската народопсихология Марко Семов, откривателя на най-старото златно съкровище Михаил Лазаров и мн. др.
„Това несъмнено оказва огромно влияние на подрастващите. Затова исках по някакъв начин големите да ни обърнат внимание. Още повече, че те би трябвало да го направят защото ние заедно бихме могли да направим много ценни неща за България. Защото всички български студенти в чужбина, българските училища там, съвсем спокойно могат да се занимават с изследвания. Например поради факта, че аз работя за Ватикана и имам възможност да влизам в някои от архивите, вече сме направили преводи на архиви, които нашето училище откупи по повод 140-годишнината от освобождението на България. Бях много любопитна да видя какво са писали за България съвременниците на тези събития и в архивите на папския вестник L’Osservatore Romano в периода 1876-1878 г. Естествено кореспонденциите, които намираме, са съвсем кратки, отнасящи се до Руско-турската освободителна война, но между тези редове откриваме изключително ценна информация за нашата България. Давам това като пример за възможно сътрудничество между БАН и всички изследователски и научни среди в България с българските училища в чужбина. Защото тези наши училища не са просто места, в които се изучава български език. Това е мястото, където се съхранява българският корен, българският дух, едни малки Българийки, които живеят паралелно с голямата България, и те мислят и милеят за нея. Така че това биенале е един опит за пробуждане, за да каже на тези, от които зависи, в случая МОН и БАН – нас ни има, използвайте ни и нека заедно да работим за България.“
Картина на Михаил Камберов е избрана за наградата Lelivredart в рамките на Есенния салонв Париж, каза за БТА синът на художника – Иван Камберов . Произведението "Празник" е градски пейзаж типичен за художника. Тази година работите на 18..
Денят на народните будители бе отбелязан в сряда, 30 октомврви, в Българския културно- информационен център в Скопие. За четвърта поредна година институцията, заедно с посолството на България връчват награда "Будител на годината" на..
Посолството на България в Киев организира честване на Деня на народните будители – 1 ноември. Очаква се тържеството да събере представители на българската общност в Украйна. " Украинска Бесарабия е родина на много съвременни български..