“Успехът ти няма да се определя от твоя пол или от етническата ти принадлежност, а само от хоризонта на твоите мечти и упорития труд за тяхното постигане“- това послание, под формата на пощенска картичка, към самата себе си пише за проект на BBC Arts една от най-влиятелните жени архитекти в света Заха Хадид (1950-2016). Послание, което напълно обрисува пътя на една българка в света на архитектурата – Ая Иринкова.
Преди повече от десет години Ая се озовава в Лондон на гости на своята сестра, която по онова време е студент по архитектура, и за двете седмици живот в Кралството решава, че това е нейното място. “Много обичам Лондон! Тук има магия, която не мога да обясня с думи, тя трябва да се усети“, признава в интервю за БНР-Стара Загора младото момиче. И хоризонтът на мечтата за нея се открива. Ая завършва Университета по архитектура и строителство в София и през пролетта на 2014 години се връща в мечтания Лондон.
“Първата ми работа не беше свързана с архитектура - няколко месеца бях рецепционист в ресторант, като през това време ходех и на уроци по английски език – споделя за пътя си Ая. – Така се запознах се с много хора, придобих увереност и реших да опитам да кандидатствам за работа в архитектурна компания. Ден след като отидох на първото си интервю ми се обадиха и ми предложиха мястото. Това беше голяма изненада и мотивация за мен. Започнах като архитектурен асистент и през това време кандидатствах в местната Камера на архитектите за пълна проектантска правоспособност. Тук са много стриктни към правилата и без значение, че имаш такова образование, се изисква разрешение от Камерата, за да се наричаш изобщо архитект и да работиш като такъв“ - обяснява местните правила тя.
От дистанцията на времето и опита младата българка е категорична, че образованието, което е получила в България, напълно е отговаряло на нуждите й в професионалното израстване. Ключов фактор за бързото намиране на работа дори се оказал опитът й със софтуерите за триизмерно чертане, които използвала в университета. “По онова време все още имаше недостиг на специалисти, които ползваха подобен софтуер, а аз вече имах опит с него“ – спомня си Ая.
Три години по-късно решила, че е време за ново професионално предизвикателство и се явила на конкурс за позиция в голяма компания с над 250 архитекти от цял свят, базирана в сърцето на Лондон. Получила работата и се специализирала в проектирането на луксозни жилища в скъпия лондонски квартал Мейфеър (Mayfair). Тези жилища обикновено се купуват от много заможни хора и изпълнението им е особено отговорна задача, заради скъпите материали, които се влагат и международния екип от дизайнери и архитекти, които работят по реализирането им, за да ги направят уникални.
Ая Иринкова обяснява, че заради местното законодателство екстериорът и фасадата на сградите в проектите й са запазени в автентичния им вид. “Често пъти говорим за сгради, които са функционирали с различно предназначение, но днес са превърнати в жилищни“, обяснява тя. Последният проект, по който работи например е кооперация, която включва цели 11 басейна в нея. Самите стаи са много по-широки от типично английското строителство, имат големи помещения с отделни мъжки и женски гардеробни, сауни и фитнес зали, обяснява архитектката. Българката откроява характерния, по думите и, тежък стил на сградите в Лондон - както по отношение на използваните строителни материали като мрамор и различни видове метал, така и в цветовете, които са предимно тъмни. Присъстват много детайли, корнизи, орнаменти, които представляват една модерна и скъпа архитектурна еклектика.
"Англичаните много държат на традициите си и за тях е много важно да запазват автентичния дух на сградите, особено техните фасади, което е съществено за цялостния облик на различните квартали. Има много защитени със закон улици, на които нямаш право да извършваш екстериорни промени. Това е голямата разлика с България - при нас е много хаотично и сградите са изключително разнородни като стил“.
По отношение на обществените сгради в английската столица Ая е категорична, че водещо е достъпната среда за всеки. “Tук мислят и за най-малките нужди на човек, особено за онези, които са в неравностойно положение“, обяснява архитектката. И понеже за Ая Иринкова Лондон е любов признава, че се възхищава на големите Заха Хадид и Норман Фостър, причислява ги към онази порода архитекти, които правят града по-добро място за живеене за всички. И подобно на Хадид вярва в идеята за бъдещето с широкия хоризонт, който откриваме със собствени усилия.
Съставил: Весела Кръстева / по интервю на Ина Николова, БНР-Стара Загора/
Снимки: Facebook /Ая Иринкова
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..
Желание и умение да рисува има почти всяко дете. Колкото до таланта – понякога са нужни години, за да бъде той забелязан и признат. Особено ако се случи така, че израстваш в България в зората на демокрацията. Именно такава е историята на сънародничката..
Любопитство към света около нас и неспирно желание да върви напред и да разгадава, какво се крие след всяка нова крачка и пробив в науката – това е водещата нишка към прогреса за един съвсем млад учен в България. Тервел-Любомир Боянов е само на..
Ясно