Предсрочните избори вече са сигурни, след като избраната от президента политическа партия БСП върна неизпълнен третия проучвателен мандат.

"Той бе наричан по различни начини – технически, кризисен и т. н, но се оказа по-скоро отровна ябълка за политическата сила, която го получи" – обобщи в интервю за БНТ политологът Антоний Гълъбов.

В страната сега витаят два въпроса: какъв ще е съставът на новия служебен кабинет и коя ще бъде датата на предсрочните парламентарни избори. Отговорите са в ръцете на държавния глава.

В своето кратко изказване при връщане на неосъществения от БСП мандат, Румен Радев загатна за плановете си, давайки време на настоящото Народно събрание да довърши работата си до края на настоящата седмица. В този контекст днес вероятно е последният работен ден на 47-ия парламент, който приключва работа близо осем месеца след първото си заседание на 3 декември 2021 г. Това е и първият български парламент, който се закрива след първия в българската история успешен вот на недоверие към правителството.

• Правителството на Кирил Петков не оцеля във вота на недоверие

"Никой политически субект няма изгода от предсрочни избори в момента, дори и опозицията" – коментира в интервю за БНР социологът Юлий Павлов

"Големият печеливш е президентът – той ще управлява три-три и половина месеца еднолично. Много е вероятно и в следващия парламент да не може да се получи управленска конфигурация при досегашните червени линии и тогава ще управлява още три месеца и половина."

В така очерталата се политическа перспектива гражданите се питат, кои ще са експертите или политиците в Министерския съвет, на които президентът ще възложи да управляват страната в условия на тежки кризи.

Какъв трябва да бъде профилът на служебния премиер, на който би следвало да се спре държавният глава?

"В нормална ситуация не би трябвало да е важно кой ще бъде той, но в случая от него ще се очаква да се справи с много предизвикателства – обясни пред БНТ политическият анализатор Росен Карадимов. – Затова профилът му трябва да е на достатъчно авторитетен човек, който вдъхва доверие на уплашеното от войната, изнервеното от инфлацията и взривено от цените на енергоносителите българско общество."

С липса на активи, но с цял набор от пасиви, слиза от власт настоящата вече тройна коалиция – "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична Българи", обобщава социалният антрополог Харалан Александров. "Активите вероятно останаха за скритите участници, които тепърва ще разбираме кои са, кои са капитализирали от това зловредно управление. Предстои битка за преразпределяне на вината, не за преразпределяне на активите. Съвсем сигурно е, че предстои всеки от участниците да обвини останалите", посочи той пред БНР.

В анализа си на случващото се на политическия терен Александров подчерта, че двата популистки проекта "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" са се провалили в опита си да се саморазправят със своите политически противници, а борбата помежду им е саморазрушителна.

"Единственото, което може да обедини партньорите в тройната коалиция, е конструирането на общ враг. Със сигурност това ще е опозицията, президентът и всеки, който не е съгласен с тях и си позволи да има критично мнение. ... Това е култура от сектантски тип, която съществува през постоянно произвеждане на външен враг и неговото посочване и заклеймяване. Самопроваляща се култура". 

И социологът Първан Симеонов е скептичен, че някоя от формациите може да открие в настоящата ситуация позитиви и да се възползва то тях.

"Страната се намира в състояние, в което като че ли никой не може, а изглежда и не иска, да се нагърби с отговорността да управлява в предстоящата трудна есен и зима, които ни очакват. Това се нарича политическа недостатъчност и е много тежка национална диагноза".

Опозицията е в добра кондиция, отчита Александров и очаква опозиционните в момента формации (ГЕРБ, ДПС и "Възраждане") да се представят добре на предсрочните избори. Това, по думите му, ще промени политическата ситуация, но няма да има доминация на ГЕРБ.

"На три пъти българите потвърдиха волята си да бъде даден мандат за промяна срещу т.нар. "модел ГЕРБ-ДПС", който беше свързан с управлението на страната през последното десетилетие – припомня Първан Симеонов. – Той беше даден на различни партии и така още по-ясно си личеше, че избирателите искаха да продължи усилието, започнало през 2020 г. Това беше почва за събиране на почти "несъбираеми субекти", каквито са ДБ и БСП. Струва ми се, че политиците сега проиграват този шанс, тъй като ситуацията след едни нови избори остава непредвидима."

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, Ани Петрова, bTV