Тюркоазено море, недостъпни скали и степна растителност – подобни диви гледки изобилстват на север от Варна, където по добруджанското плато пътят постепенно се издига към Камен бряг и Яйлата. Високите им брегове, приютили многобройни пещери, тук-таме се редуват с малки скалисти заливи, закътани сред варовикови масиви и буйна зеленина.
С труднодостъпните си маршрути, те привличат най-запалените привърженици на суровия релеф, които съчетават уединената морска почивка с изкачването по отвесни склонове.
Невероятният простор, усамотението и екстремните преживявания едва ли обаче са единственото преимущество на тази пленителна част от Черноморието ни, станала популярна и с посрещането на първия ден на месец юли под звуците на любими хитове като "July Morning" на "Uriah Heep".
Вярно е, че именно заради зареждащите юлски рок концерти и докосването на първите слънчеви лъчи, изплували от морето, мнозина преоткриват Камен бряг, който през май се изпъстря с цветовете на диви божури и метличини.
Южно от селото, само на 2 км, е защитената местност Яйлата, където минало и настояще си дават среща във вечността. Културно-историческият резерват е събрал на едно останки от праисторически пещерни жилища, тракийски светилища и некрополи, римски порт, византийско селище с крепостна стена и православен храм, посветен на свв. Константин и Елена. Вероятно цялата тази неподправена красота някога е омайвала и вдъхновявала и античния поет Овидий, за когото има сведения, че е живял в едно от скалните жилища.
Днес обгърнатият в тайни резерват продължава да привлича посетители, дошли да се потопят в историята и да се насладят на внушителната гледка към морето и прибоя на вълните. Там откриваме и Никита Георгиев, който посещава не за първи път местността.
"На Северното Черноморие на България хубавото е, че не е толкова застроено, колкото Южното – отбелязва Никита. – Все още съществуват много "диви" места, а културно-историческите забележителности разглеждаш сред природата и е много по-приятно. Тук буквално проследяваш развитието на човечеството за 7000 години, а това рядко може да бъде видяно другаде. В местността Яйлата например, откриваме скални жилища, където е имало човешко присъствие отпреди 5000 години.
След това проследяваме тракийската история, после римската, византийската. В същото време, като се изкачиш над платото и отправиш поглед на запад, виждаш съвременността с ветрогенераторите, а в небето летят самолети… Това са 7000 години на едно място."
Дългият маршрут, който преминава по приморската тераса с обща площ 45,3 хектара, изобилства от обозначителни табели, които разпалват въображението.
"Като цяло би ми се искало малко повече да се развие местността", казва Никита, който се надява някой ден хората да могат да научават повече интересни детайли около находките от древността. А туристи не липсват, дори и в делничните дни:
"Идват – отбелязва Татяна Атанасова от посетителския център в Яйлата. – Различно е, през почивните дни повече, а в делничните посещаемостта е по-малка. Идват румънци, чехи, поляци. Има от всички националности. Иначе археологическите проучвания и изследването на културните пластове продължават. Извършва се и частична реставрация на обектите."
Точно над Яйлата преминава Виа Понтика – маршрутът на мигриращите птици, от които около 50 вида гнездят в скалите на самия резерват. Сред тях са синявицата, аристотеловият корморан и папунякът. Не са малко и животните, регистрирани там – над 270. Срещат се и 19 вида редки и застрашени от изчезване растения.
Снимки: Дарина ГригороваМинистърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..