Противоречиви отзиви пристигат от българското Черноморие това лято. Туристическият бранш не е единодушен в оценката си за сезона. Някои го определят като слаб, други пък са доволни, като отчитат немалък ръст на туристите. Но всички са категорични – войната в Украйна, неизвестността и инфлацията правят невъзможно всяко планиране, а и не е ясно дали бизнесът им е на печалба или на загуба покрай галопиращите цени на пазара.
Според допитване на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели, през първото полугодие на тази година много малка част от хотелиерите могат да се похвалят с ръст на приходите, който да е по-висок от инфлацията. Същевременно 43% от тях са били принудени да повишат между 10 и 20% цените на услугите си.
Веселин Налбантов, заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и собственик на хотел в Слънчев бряг, твърди, че хората са "ошашавени от хаоса с цените" , а това е сериозен стрес за бизнеса му. "Например в момента ВИК Бургас завиши цената на водата двойно. Те казват, че е с 60%, а на практика ръстът е с почти 100%, да не говорим за неизвестността около газа…", обяснява хотелиерът и добавя:
"При мен почиват англичани, румънци, поляци, чехи, имаме и някой друг немец. Преди работих предимно с немци, сега няма такова голямо количество. Румънците и поляците компенсират липсата на гости от Русия, а руснаците бяха прекрасни клиенти! Някои твърдят, че при нас има и украинци, но няма такива. Те са във война. Всъщност войната най-много вреди на нашия бранш."
Недостигът на персонал е тревожна тенденция, която сериозно се задълбочи покрай пандемията. Налбантов обаче не е съгласен, че причината е ниското заплащане:
"Непрекъснато се говори, че не плащаме, а плащаме много повече, отколкото можем да изкараме. Ще ви направя една малка сметка. През 1989 г. Слънчев бряг беше потънал в растителност и с едва 38 хиляди легла. В момента курортът разполага с 500 хиляди. За обслужването на тези легла са необходими десетки хиляди работници. Ние откъде да ги вземем?" – пита Налбантов. И добавя, че при него няма заплата на неквалифициран работник под 1000 лв. В момента в хотела му работят хора от Киргизстан и Украйна. Миналата година наел персонал от Сенегал. "Но това са временни работници и е ходене по мъките. Плащам им и самолетните билети и ми излиза дори по-скъпо от това да наема българи" – твърди хотелиерът.
Въпреки добрата заетост по Черноморието това лято, хората в бранша не са сигурни дали до края на сезона няма да са на загуба. Причините са не само войната, инфлацията, недостигът на персонал, газовата криза и пр., но и нестабилната политическа обстановка в страната ни. В момент, когато секторът се нуждае от решителна и ефикасна подкрепа от държавата, България отново е със служебно правителство, на прага на поредните парламентарни избори с непредвидим изход. Налбантов и колегите му очакват след изборите Министерството на туризма най-сетне да бъде оглавено не от политическа фигура, а от представител на бранша, който да е наясно с действителните проблеми в сектора.
Снимки: БГНЕС, архив
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..