Ръстът в цените на енергоносителите, както и войната в Украйна са сред главните "виновници" за продължаващото поскъпване на живота в цяла Европа. Но за разлика от страните на запад, които предприемат редица мерки, за да ограничат влиянието ѝ върху потребителите, у нас инфлацията не спира да расте, достигайки притеснителни размери, а хората не усещат подкрепа. Свидетелство за това са данните на Националния статистически институт (НСИ), според които за юли тя е 17,3%. На този фон пазарът на труда в момента се нуждае от над 230 000 служители и специалисти в различни области, показва проучване на Агенцията по заетостта.

• Ускоряване на годишната инфлация в България през юли до 17,3%

"У нас много от предприятията са дъщерни на чужди фирми. Ако техните поръчки намалеят, това би могло да се отрази в намаляване на поръчките в България и намаляване на нуждата от работна ръка. При умерено влияние на този процес, не би трябвало да се стига до напрежение на пазара на труда" – коментира в интервю за БНР собственикът на една от големите компании за търсене и намиране на работа Светлозар Петров.

Очаква се влияние върху бизнес средата да окажат и предсрочните парламентарни избори:

"Винаги има едно забавяне на процесите и нужда от изчакване, тъй като самата държавна администрация започва да бави. Животът обаче е такъв, какъвто е и ние трябва да го приемаме. В крайна сметка изборите са нещо, което ние самите правим", посочва Петров.

Сезонната заетост понижава нивата на безработица в страната в средата на годината. Предварителните данни на НСИ показват ръст на наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни. Те се увеличават с 34,4 хил., или с 1,5%, спрямо края на март, като достигат 2,31 милиона. Въпреки това, изводите от изследването на Института за пазарна икономика "Оценка на младежите извън системите на заетост, образование или обучение и препоръки към политиките за интеграция" сочат, че българският пазар на труда е сред най-недостъпните за младежи в целия ЕС.

През 2020 г. делът на младите хора, които нито учат, нито работят в България надвишава 18% от населението на възраст между 15 и 34 години – значително над средните за ЕС 14%. Този процент е по-висок единствено в Румъния, Гърция и Италия. Прави впечатление, че както в ЕС като цяло, така и в България делът на мъжете и жените, попадащи в групата извън образование, обучение или заетост се различава значително, като сред жените нивата са чувствително по-високи. Анализът предлага няколко възможни решения на този проблем. От една страна трябва да бъдат положени допълнителни усилия за задържане на децата в училище и предотвратяване на тяхното отпадане от образователната система. От друга, нужно е да бъдат направени допълнителни инвестиции в политиките, свързани с младежта, както и да се осигурят стимули за работодателите, които наемат младежи.

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, pixabay