Двайсет и четири партии и седем коалиции ще участват в предсрочните парламентарни избори на 2 октомври. Макар срокът за регистрация да изтече вчера, до 27 август политическите сили ще могат да направят промени и това е особено важно за две партии – "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които до момента не са излезли с окончателно решение дали ще се явят на изборите като коалиция.
Предсрочните парламентарни избори няма да донесат съществено разместване на политическите сили в предпочитанията на избирателите с едно изключение – участвалата в управлението партия "Има такъв народ" може да не прескочи парламентарната бариера. Според социолозите ГЕРБ води с няколко процента пред "Продължаваме промяната", това обаче не ѝ гарантира намирането на коалиционни партньори и съставянето на кабинет. Най-голямото неизвестно, както и на трите парламентарни вота през 2021 г., остава дали ще се намери политическа сила, която заедно със съюзници да събере мнозинство от минимум 121 гласа, за да си гарантира управлението.По всяка вероятност "Продължаваме промяната" (ПП), която управляваше заедно с коалиционни партньори в последното редовно правителство, няма да приеме протегнатата ръка за общо явяване на изборите с "Демократична България". Един от аргументите зад това предложение беше да се пресече възможността ГЕРБ първа да получи правото за съставяне на кабинет. Според съпредседателя на ПП Асен Василев обаче няма особено значение дали двете формации ще отидат на изборите заедно или поотделно, тъй като резултатът ще бъде еднакъв. Така или иначе "Демократична България" остава сигурен участник в евентуален нов кабинет на ПП – това важи и за БСП. "С ДБ и БСП работихме много добре, целим се в този формат да имаме мнозинство в бъдещия парламент", заяви и бившият парламентарен председател от "Продължаваме промяната" Никола Минчев. Въпросът откъде ще дойдат липсващите гласове за мнозинство засега остава без отговор, още повече че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов няма намерението да се оттегля, каквото условие постави "Продължаваме промяната" за сътрудничество с партията му.
Завръщането на ГЕРБ във властта на този етап като че ли преминава през отдръпването на водача. За това първи заговори бившият премиер Кирил Петков: "Няма да правим никаква коалиция с ГЕРБ, докато Бойко Борисов ги управлява". Лидерът на ГЕРБ пък върна топката с думите, че същото важи за "Продължаваме промяната", докато начело ѝ стоят Кирил Петков и Асен Василев.
"Лидерите на "Продължаваме промяната" дължат едно голямо уточнение, защото не е достатъчно само оттегляне на Бойко Борисов, но запазване на токсичното ръководство, което е подкрепяло решенията му – смята политологът Иво Инджов. – Трябва да има промяна на ръководно ниво в партията и чак след това като теоретична възможност да се говори за подобна коалиция. Според мен тя няма да бъде работеща – България се нуждае от ново начало, а то не става със стари играчи."
Макар и подобна конфигурация на пръв поглед да изглежда невъзможна, застояването на ГЕРБ в опозиция все повече ще кара нейните избиратели да се оглеждат за други кандидати за власт.
Националистическият вот както и на предишните избори се олицетворява най-вече от "Възраждане". Лидерът ѝ Костадин Костадинов обича да повтаря, че партията му е първа политическа сила и ще управлява, въпреки че според социолозите тя се движи около 8-те процента. В ущърб на изхвърлянията на политика обаче е и фактът, че на националистическия терен излезе силен конкурент – бившият служебен министър председател и сега лидер на партия "Български възход" Стефан Янев, който вероятно ще дръпне избиратели на "Възраждане" и има шансове да влезе в следващия парламент.
Сигурно място в политическия ни живот както винаги намират БСП и ДПС – първата с амбиции да влезе и в следващата управленска коалиция, а втората – за незаобиколим фактор във вземането на ключови решения.
Според политолога Иво Инджов в новия парламент със сигурност ще влязат шест формации – "Продължаваме промяната", ГЕРБ, БСП, ДПС, "Демократична България" и "Възраждане", докато дали "Има такъв народ" и "Български възход" ще прескочат прага все още не е ясно.
"Хората вече са уморени от избори, очертава се и ниска избирателна активност – добавя той. – Прогнозата ми е песимистична, че ще има трайно стабилно управление и след изборите. Очевидно трябва да мине още известно време, за да приключи този цикъл на несигурност и търсене на нова алтернатива за развитието на България. Има възможност за нов предсрочен вот през февруари."
Текст: Диана Цанкова /по интервю на БНР-Пловдив/
Снимки: БГНЕС
На Разпети петък - най-тъжния ден за християните, Богослужението припомня страданията, разпятието и смъртта на Иисус Христос заради вината и греховете на човечеството. Службата в митрополитския катедрален храм "Св. Неделя" в София беше оглавена от..
Търговище е домакин на поредното издание на състезанието по ориентиране за Купа "Великден". За дните от 18 до 21 април в града се събраха около 500 състезатели от България, Швейцария, Румъния, Молдова и Украйна. Надпреварите са на средна и дълга..
От "Гранична полиция" напомнят, че се извършва основен ремонт на българския участък на Дунав мост при Русе на границата ни с Румъния , поради което е въведена временна организация на движението. Трафикът се осъществява в една лента с пропускателен..
В брой 47 на предаването слушайте: Западно- и средноевропейският митрополит Антоний за работата сред българските общности зад граница и..
С премиера Росен Желязков обсъдихме плана на ЕС за нова стратегия за Черно море, която Еврокомисията ще представи скоро. Това съобщи комисарят по..
Млади изследователи постигнаха впечатляващо научно откритие в областта на клетъчната биология. Български екип публикува научна статия, в която проследява..