Тя е от Китай, на 26 години, учи политически науки в Бирмингам, Великобритания, с фокус върху българската демокрация и политически живот. Юсян Лин сякаш напълно отговаря на името си, което в родината ѝ означава "полетяла в Космоса".
През последната една година Юсян живее на различната културна планета, наречена България, и на терен изучава политическия живот и дейността на партиите преди изборите за Народно събрание у нас. Това е част от подготовката за предстоящата ѝ докторска дисертация. Съдбата я свързва случайно със страната ни, но днес тази връзка сякаш е по-силна от всякога. Когато завършило гимназия, момичето решило, че иска да учи чужд език и така се озовало сред студентите по "Българска филология" на Пекинския университет. Наред с кирилицата, започнала да научава за киселото мляко, розовото масло и народните песни и танци. И както казват в приказките – останалото е история. Лин получава и българско име от преподавателката си по език д-р Люба Атанасова. "Тя ми даде име Валентина, на Валентина Терешкова – първата жена космонавт" – разказва младото момиче. След едногодишна образователна подготовка в Англия, китайската Валентина пристига в България и започва да припокрива теорията с практиката относно особеностите на българския бит и култура.
"Българите тук много се шегуват. Хуморът е много важен елемент от живота ви. Може животът да не е розов, лоши неща да се случват, но продължавате да се шегувате – споделя впечатленията си Лин. – Още в Китай учех за тези шеги. Друга съществена разлика е, че в моята страна хората правят повече планове за близкото и по-далечно бъдеще, докато хората тук живеят за момента" – допълва тя пред БНР-Кърджали.
Споделя, че е успяла да посети доста места у нас. Възхищава се на планините Рила и Родопи и много е харесала пататника.
Пътува основно с влак. "Поглеждам разписанието на БДЖ и така избирам дестинацията", казва с усмивка на чудесен български език тя. Разбира се, тези пътувания често са провокирани от политически срещи, партийни мероприятия и гостувания на лидери по места. Прояви, които ѝ помагат да опознае политическия живот в страната и да се докосне до младата ни балканска демокрация.
"Българската демокрация ми се струва, че е много различна от тази в Англия или САЩ например. Намирам общи черти с демокрациите в Централна и Източна Европа, а именно в това, че непрекъснато се раждат нови партии. Може би в новия век, с възможностите на новите социални медии, много по-лесно се привличат хора, които да повярват на нова формация и чрез гласа си да я направят част от управлението. Смятам, че това е добре за влизането на нови идеи и хора, но сложното идва след това и там виждам основните проблеми на българската политическа система днес. Липсват дългосрочни планове, които водят до стабилност. Много от проблемите не се решават за един месец, изискват време и последователност" – категорична е Юсян Лин.
За периода, в който тя е у нас ще стане свидетел на два парламентарни вота (с предстоящия на 2 октомври). Това, по думите ѝ, говори за ""якаква грешка“, която води със себе си редица затруднения в местното управление и в ясната перспектива за развитие на отделните региони. Външната политика също страда от подобна политическа нестабилност, защото неяснотата какво ще се случи утре отблъсква международните инвестиции в държавата. Колкото до видяното в пленарната зала на 47-ия парламент, Лин посочва:
"Мисля, че партиите в Народното събрание се съсредоточаваха изключително и само върху различните си възгледи. А аз мисля, че е много по-важно и ефективно да се търсят сходствата при решаването на един или друг въпрос."
И дава много прост пример с хвърлянето на боклука – "няма ляв или десен начин да хвърлим боклучето от улицата", казва тя. Боклукът просто се хвърля в кофата. "Върху тези малки неща трябва да се замислят повече хората тук. Трябва да има повече обединение и работа", анализира бъдещият политически експерт. И вярва в енергията на изборите и на … кестените, които събира с любов в центъра на София.
Само след няколко месеца Юсян Лин ще се върне отново в Англия, за да завърши дисертацията си, а на нас ни остава да се надяваме, че тази есен кестените на бул. Витоша ще са заредени с позитивизма на момичето, което доброволно е полетяло в Космоса на българската действителност.
Текст: Весела Кръстева /по интервю на Радка Петкова, БНР-Кърджали/
Снимки: БНР-Кърджали, БГНЕС, Ани Петрова
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..