Тя е от Китай, на 26 години, учи политически науки в Бирмингам, Великобритания, с фокус върху българската демокрация и политически живот. Юсян Лин сякаш напълно отговаря на името си, което в родината ѝ означава "полетяла в Космоса".

През последната една година Юсян живее на различната културна планета, наречена България, и на терен изучава политическия живот и дейността на партиите преди изборите за Народно събрание у нас. Това е част от подготовката за предстоящата ѝ докторска дисертация. Съдбата я свързва случайно със страната ни, но днес тази връзка сякаш е по-силна от всякога. Когато завършило гимназия, момичето решило, че иска да учи чужд език и така се озовало сред студентите по "Българска филология" на Пекинския университет. Наред с кирилицата, започнала да научава за киселото мляко, розовото масло и народните песни и танци. И както казват в приказките – останалото е история. Лин получава и българско име от преподавателката си по език д-р Люба Атанасова. "Тя ми даде име Валентина, на Валентина Терешкова – първата жена космонавт" – разказва младото момиче. След едногодишна образователна подготовка в Англия, китайската Валентина пристига в България и започва да припокрива теорията с практиката относно особеностите на българския бит и култура.

"Българите тук много се шегуват. Хуморът е много важен елемент от живота ви. Може животът да не е розов, лоши неща да се случват, но продължавате да се шегувате – споделя впечатленията си Лин. – Още в Китай учех за тези шеги. Друга съществена разлика е, че в моята страна хората правят повече планове за близкото и по-далечно бъдеще, докато хората тук живеят за момента" – допълва тя пред БНР-Кърджали.

Споделя, че е успяла да посети доста места у нас. Възхищава се на планините Рила и Родопи и много е харесала пататника.

• Българскатакухня: Пататник

Пътува основно с влак. "Поглеждам разписанието на БДЖ и така избирам дестинацията", казва с усмивка на чудесен български език тя. Разбира се, тези пътувания често са провокирани от политически срещи, партийни мероприятия и гостувания на лидери по места. Прояви, които ѝ помагат да опознае политическия живот в страната и да се докосне до младата ни балканска демокрация.

"Българската демокрация ми се струва, че е много различна от тази в Англия или САЩ например. Намирам общи черти с демокрациите в Централна и Източна Европа, а именно в това, че непрекъснато се раждат нови партии. Може би в новия век, с възможностите на новите социални медии, много по-лесно се привличат хора, които да повярват на нова формация и чрез гласа си да я направят част от управлението. Смятам, че това е добре за влизането на нови идеи и хора, но сложното идва след това и там виждам основните проблеми на българската политическа система днес. Липсват дългосрочни планове, които водят до стабилност. Много от проблемите не се решават за един месец, изискват време и последователност" – категорична е Юсян Лин.

За периода, в който тя е у нас ще стане свидетел на два парламентарни вота (с предстоящия на 2 октомври). Това, по думите ѝ, говори за ""якаква грешка“, която води със себе си редица затруднения в местното управление и в ясната перспектива за развитие на отделните региони. Външната политика също страда от подобна политическа нестабилност, защото неяснотата какво ще се случи утре отблъсква международните инвестиции в държавата. Колкото до видяното в пленарната зала на 47-ия парламент, Лин посочва:

"Мисля, че партиите в Народното събрание се съсредоточаваха изключително и само върху различните си възгледи. А аз мисля, че е много по-важно и ефективно да се търсят сходствата при решаването на един или друг въпрос."

И дава много прост пример с хвърлянето на боклука – "няма ляв или десен начин да хвърлим боклучето от улицата", казва тя. Боклукът просто се хвърля в кофата. "Върху тези малки неща трябва да се замислят повече хората тук. Трябва да има повече обединение и работа", анализира бъдещият политически експерт. И вярва в енергията на изборите и на … кестените, които събира с любов в центъра на София.

Само след няколко месеца Юсян Лин ще се върне отново в Англия, за да завърши дисертацията си, а на нас ни остава да се надяваме, че тази есен кестените на бул. Витоша ще са заредени с позитивизма на момичето, което доброволно е полетяло в Космоса на българската действителност.

Текст: Весела Кръстева /по интервю на Радка Петкова, БНР-Кърджали/

Снимки: БНР-Кърджали, БГНЕС, Ани Петрова