Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Малка, но знакова крачка напред бележат отношенията между България и Северна Македония в разгара на лятото

Снимка: БГНЕС

Без специални заседания на представители от Съвместната историческа комисия между България и РС Македония, без да е подновявана дискусия, изведнъж стана ясно, че едва ли не отново е постигнато съгласие по „болната“ тема за националната принадлежност на важни исторически личности от българската история. Историческите извори ясно говорят за принадлежността на Св. Климент, Св. Наум и Цар Самуил към Българската държава и писменост и въпреки това в Северна Македония някои историци раздухват въпроса, превръщайки го в постоянна ябълка на раздора.

Официално решение на спора има. Това е Протоколът от 2019 г. във връзка с двустранните отношения с България, когато от македонската страна има съгласие за съвместни чествания на историческите личности с България. „Бил е подписан протоколът тогава от двете страни и явно сега по някаква причина той се реанимира“ – казва професор Ана Кочева отИнститута по български език към Българската академия на науките:

Преди три години историците от двете страни постигнаха съгласие за общо честване на тези личности и съгласие за най-важното – да се променят и коригират учебниците по история /в Северна Македония учебниците за VI клас, у нас препоръките са за промяна в учебниците за V клас/, тъкмо тази договорка е от доста отдавна.

След това стана така, че северномакедонската страна в лицето на своите историци някак се оттегли от тези взети решения. Направи крачка назад. С колегите в Комисията се върви винаги като в танца, само че правим крачка напред, но после - две назад, така че дълго време въпросът стоеше „на трупчета“. Тъй като беше регистриран не много голям напредък в тази работа, и не по българска вина, сега колегите от РСМ се опитват да дадат знаци, че работата се е ускорила. Съдейки по начина, по който се прави някакъв пробив във взаимоотношенията, в двустранния ни диалог, след това идва и крачката назад. След всичко това аз съм умерен оптимист за крайния резултат.”

Като историк проф. Ана Кочева може само да предполага какво е накарало нейните македонски колеги да направят крачка напред по отношение на Протокола от 2019 г., подписан с България.

Нопредвид желанието на страната за членство в ЕС, сега нещата са се активизирали, и Северна Македония е готова да изпълнява предписанията на условията на т.нар. „френско предложение“. То засяга и условието, че трябва да се спазват всички вече подписани договорки, включително и Договора за добросъседство от 2017 г.

Явно след отпадането на ветото на страната ни по отношение на началото на преговорите на Северна Македония с Европейския съюз, сега вече можем да подозираме натиск от европейските институции вече не към България, а към нашите съседи от Северна Македония“ – казва проф. Кочева. Тя обаче добавя, че когато става въпрос за корекциите на учебниците по история, не трябва да се подхожда едностранчиво:

„Нашите учебници по история също имат очевидна нужда от важни корекции, особено в годините 1944 – 1950 г. – тогава, когато в днешна Пиринска Македония по инициатива на тогавашната българска комунистическа партия са извършени изключително големи посегателства и населението на Пиринска Македония е било бито на практика два пъти и то в рамките на 3-4 години. Първият път е трябвало насилствено да се превърне в македонско, а втория път да стане обратно българско. Това се случва в духа на по-голямата общобалканска политика, диктувана от Белград и от Москва. А тези страници от нашето минало трябва не само добре да се прочетат чрез документите, но и да се поиска извинение от страна на наследниците на тази комунистическа партия, която е допуснала да се случат толкова беди на нейните сънародници”.

Снимки: БГНЕС


По публикацията работи: Михаил Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

МВнР: Българите да не предприемат пътувания до Ливан

Външното министерство призова българските граждани да не пътуват до Ливан, както и незабавно да напуснат страната. Призивът е заради сериозната ескалация на военните действия там през последните часове. При необходимост от съдействие..

публикувано на 28.09.24 в 10:14
Абдула Бухабиб и Иван Кондов

Външният министър увери ливанския си колега, че България няма нищо общо с взривените пейджъри

На кратка среща в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк служебният външен министър Иван Кондов е запознал Абдула Бухабиб – министър на външните работи и имиграцията на Ливан, с резултатите от разледването, извършено от българското правителство..

публикувано на 28.09.24 в 09:20

400 чуждестранни студенти с временна закрила ще учат в български университети

400 чуждестранни граждани, получили статут на временна закрила в България, ще се обучават в български държавни висши училища през новата академична година. Броят им беше утвърден с решение на правителството. Студентите ще бъдат приети в първи..

публикувано на 28.09.24 в 09:10